— Сигурна ли си? — прошепна той и дъхът му стопли сълзите й.
Тя отново долепи устни до неговите, опита вкуса им, жадна за всяка част от него, и му позволи да я хване за ръце и да я отведе горе в стаята.
Имаше нужда да почувства сигурност. Да забрави.
13
Маркъс се шмугна в стаята с архива и внимателно затвори вратата след себе си. Погледна часовника на стената. Никой не бе споменал колко време ще се бавят Лиза и Блейк на онази среща. Трябваше да действа бързо.
Стаята беше без прозорци и миришеше на прах. По стените имаше влага. Неугледното помещение имаше двойна функция и освен архивът, върху шкафовете с документи стояха два буркана с кафе, пакетчета чай и тоалетна хартия. Всеки шкаф беше пълен с кръв, убийства, изнасилвания, случаи с домашно насилие, дребни престъпления, дори и фишове за превишена скорост. Всяко престъпление, случило се в Балкърн Хейтс, бе скътано в някое от чекмеджетата, скрито в тъмните ъгли на участъка, за да събира прах и жълти петна по страниците си. Но градът помнеше и Маркъс беше готов да отвори страница от миналото. Ако имаше връзка между изчезването на Хейли Милър и последните убийства, той щеше да я открие.
Проследи етикетите на шкафовете, в които по години бяха подредени всички престъпления, връщайки се мислено към убийството на Каси Дженингс, когато за пръв път чу за случая с изчезването на Хейли Милър.
„Мислиш ли, че нападателят е същият…“
„Никакъв шанс. Това беше преди двайсет години.“
Той завъртя ключа за случаите от 1997 година и отвори първото чекмедже. Миризма на старо го блъсна в лицето.
Вътре бяха подредени доклади, напъхани в кафяви папки. Той започна да ги отмята една по една и датите, престъпленията, болката и страданието започнаха да се движат под пръстите му.
В един момент чу стъпки по коридора и погледна към вратата, притаи дъха си и се вслуша, замръзнал на място, но скоро разбра, че не бяха стъпки, а ударите на собственото му сърце.
Затвори чекмеджето и отвори следващото, отново сдържайки дъха си, за да не поеме вдигналата се прах. Започна да рови из него. Една капка пот падна в чекмеджето и намокри папка със случай на изнасилване от март 1997 година. Той избърса челото си. Очите му се спряха върху голяма папка, скрита в дъното на чекмеджето. Страниците надигаха кориците, сякаш се готвеха да изскочат. Той придърпа другите документи напред и освободи папката. Докато я измъкваше, одраска кокалчетата си на металния ръб на чекмеджето. Облиза кръвта и я отвори.
Хейли Милър.
Папката се огъна в ръцете му и ръбовете на страниците се изцапаха със собствената му кръв. Той отново облиза пръста си, опита се да почисти кръвта, но успя само да превърне капката в светлочервено петно.
Нямаше как да прочете всички материали сега; в ръцете си държеше повече от сто страници. През деня щеше да копира всичко и щеше да я върне пак в чекмеджето, преди някой да забележи липсата й.
Но все пак прелисти документите набързо, поемайки с очи черните букви и снимките. Спря, когато от страницата го погледна познато име.
„Разпит на Дейн Хана във връзка със случай 99367, 19 часа, 5 април 1997 година.“
Той затвори папката и отново провери името отпред. Това със сигурност бяха материалите по случая с изчезването на Хейли Милър. Този Дейн имаше същата фамилия като свидетелката на убийството на Амбър.
Изведнъж, задвижена от тежка ръка, дръжката на вратата зави рязко надолу и вратата се удари в отвореното чекмедже на металния шкаф. Лиза застана на прага и впи очи в папката в ръцете му.
— Какво е това? — попита с властния си тон прекият му началник.
Капка пот тръгна надолу по гърба му.
— Проверявам минали случаи, онези, за които ти споменах, престъпления срещу жени. Прегледах доклада за… — той затвори очи и щракна с пръсти, за да извика някакво име
— …Джон Уилкс, който нападнал своя колежка — опита се да излезе от неловката ситуация Маркъс.
— Това беше преди седем години. Няма да го намериш в папките от 1997-а.
— О…
Той затвори чекмеджето с крак.
— Върни папката — каза тя. — Ако разбъркаме нещо по файловете, няма кой да го оправи. Амбър вече я няма да сложи ред в архива.
— А, тази ли? — Той погледна папката в ръцете си, притиснал началната страница с името на Хейли Милър към гърдите. — Това е един случай от 2010-а. Ще го върна, когато приключа. Неразбъркан. Обещавам.