— Моля те, Дейн.
Дейн излезе през вратата и случайно докосна ръката й със своята. Кратко напомняне за онова, което бяха преживели тази нощ. Тя си го представи върху себе си, усети тежестта му да я притиска към леглото. Още не си беше тръгнал, а вече й липсваше. Трябваше да се бори със себе си, за да не го задържи.
Той отвори уста, думите се оформиха на езика му и умряха там.
Тя затвори вратата след него и заключи. Звънецът се обади за трети път.
— Идвам.
Наоми изтича към предната част на къщата и отвори входната врата.
— Не си забравила, нали? — попита Рейчъл и влезе. — Вече мислех да използвам моя ключ.
— Не, мамо, не съм забравила. Бях в банята.
Възклицанието на Рейчъл раздели отговора на Наоми на две.
— Какво се е случило?
Разплетената превръзка на дясната й ръка все още се въргаляше горе в спалнята.
— Наоми — притисна я до себе си Рейчъл, — ти си толкова специална за мен. Ако ти се случи нещо, няма да го понеса.
Гласът й се пречупи и издрънча в ухото на Наоми.
— Добре съм, мамо.
— В работата ли се случи нещо? Боже, трябва ли да работиш там? Мога да ти давам повече пари, ако имаш нужда от тях. Все още имам акции някъде из къщи.
— Мамо, вече направи достатъчно за мен. Пазиш ме като бебе. Седни и ще ти разкажа.
Майка й се откъсна с нежелание от нея. Двете седнаха на дивана и Наоми пое дълбоко въздух.
— Миналата вечер… Звънецът отново иззвъня.
— Това сигурно е сестра ти. Аз ще отворя. Наоми въздъхна и затвори очи.
„Как да им кажа? Ще ми повярват ли?“
— Здравей, мамо — каза Грейс. — Наоми.
— Здрасти.
— Седни. Нещо се е случило със сестра ти, тъкмо започна да ми разказва.
— Чакай малко да си поема въздух — каза Грейс и затвори вратата.
— Седни, Грейс.
— За бога, мамо, дай ми минутка да си сваля палтото.
Рейчъл отново седна до Наоми и погали леко нежната кожа на китката й, както обичаше осиновената й дъщеря. Грейс седна тежко във фотьойла и въздъхна.
— Така, какво стана?
Грейс беше силна. Наоми знаеше, че тя може да заподозре, дори да види истината, но дали и майка им можеше?
„Някой хвърли тухла по мен през прозореца на кафенето и трябваше да отида до болницата, а после по пътя за вкъщи се натъкнах на мъртво тяло, докато убиецът беше още там, после прекарах два часа в полицейския участък, след това отново се наложи да отида в болницата и завърших деня в леглото с бившия си съпруг, защото нямам самоконтрол и себеуважение и всеки път, когато се опитам да се самоубия, се провалям.“
— Аз… паднах в градината, нараних се на паднала дървесна кора сред цветята.
— Така ли? — вдигна вежди Грейс.
— Казах ти, че не е добра идея да живееш сама, след като Дейн си отиде — каза Рейчъл. — Очаквах всеки момент да се случи нещо подобно.
— Не паднах, защото съм сляпа, а защото не внимавах.
— Ами ако си беше ударила главата? Кога щяхме да разберем?
— Не започвай отново с това, мамо — каза Грейс. — Тя е добре. Всеки може да се нарани. Миналата седмица Крейг се спъна и падна върху едно от децата, удари се в един ръб в кухнята и едва не избоде окото си. Случва се.
— Не прекалявам, Грейс. Просто се тревожа за дъщеря си.
— Мамо, аз съм добре. Честно.
— Виждаш ли? Добре е.
— Казва, че е добре, защото не иска да ме тревожи.
— Мамо, тя е почти на четиридесет. Може да се грижи за себе си.
— Няма значение на колко години сте. Винаги ще се тревожа за вас.
— Виж — намеси се Наоми, — знам, че се тревожиш и това е много мило, но наистина съм добре. За трийсет и шест години ми се е случил един незначителен инцидент. Не мисля, че е толкова зле.
— Добре — каза Рейчъл. — Но за бога, уведомявай ме, като стане нещо такова.
— Добре.
— Между другото, благодаря, че се обади да се извиниш, че те нямаше на празненството — обади се Грейс.
— Не разваляй всичко, Грейс. Тя не е искала да отсъства, нали, скъпа?
— Съжалявам, Грейс. Ще се извиня и на близнаците. Подаръците им са…
— Не става дума за проклетите подаръци. Трябваше да дойдеш, да бъдеш тяхна леля.
— Нали вече ти се извини?
Стаята притихна. След миг Наоми чу подсмърчане.
— Какво става, скъпа? — попита Рейчъл.
— Съжалявам — изхлипа Грейс. — Просто това убийство… връща отново ужаса, който изживях, когато Хейли изчезна. Вкъщи се правя на силна, но непрекъснато ми се плаче.
— Поплачи си тогава. С нас можеш.
Наоми седеше мълчаливо на дивана, докато Рейчъл успокояваше Грейс и ровеше из чантата си за салфетка. Като малки двете сестри бяха много близки, но тайната на Грейс в онази злополучна вечер ги бе разделила и нито една от тях не знаеше как да прескочи отворилата се между тях пропаст.