Дейн погледна към адвоката, после към детектива. Нямаше представа какво бе направил.
— Така. Вече знаем, че си наясно къде се намират каротидните артерии, главните съдове, които транспортират кръвта до мозъка. Ако те бъдат отрязани, мозъкът ще загине. Ти сигурно знаеш къде трябва да режеш, ако искаш да отнемеш нечий живот, нали, Дейн?
— Не отговаряй на това — обади се адвокатът му.
— Хейли е изгубила доста кръв, преди да изчезне. Някой явно е знаел къде да среже, за да загуби възможно най-много кръв.
Дейн усети как потта се стича по врата му. В стаята беше ужасно горещо. Трябваше да се махне оттук.
— Защо нарани Хейли, Дейн? Да не би да е скъсала с теб?
Или е спала с други зад гърба ти?
— Клиентът ми не е длъжен да отговаря на нелепите ви въпроси, детектив Ростър.
— Ходила е с много момчета от колежа, нали така? Сигурно не ти е харесвало половината ти приятели да са мачкали чаршафите с нея?
— Детектив Ростър — обади се адвокатът като предупреждение.
— Спала е и с твои приятели. Неудобно ли ти беше от тях? Може би си решил да я спреш, преди да те унижи напълно?
— Аз…
— Трябвало е да се срещнете вечерта, преди да изчезне, нали?
— Да, но тя не дойде — отговори той и облиза потта от горната си устна.
— Не отговаряй повече, Дейн — извика адвокатът.
— Сигурен ли си? — попита детектив Ростър. — Може ли някой да потвърди?
— Трябваше да се видим на плажа и да поговорим, но тя не дойде.
— За какво щяхте да говорите, Дейн? Скъсали сте месеци преди това?
— Но все още бяхме приятели.
— Аз пък чух нещо друго — възрази Ростър. — Приятелките на Хейли смятат, че след раздялата сте започнали да се ненавиждате. Тогава за какво щяхте да говорите?
— Аз…
— Да, Дейн? Какво имаш да ни кажеш?
— Искам да си отида вкъщи.
— Стига толкова — обади се адвокатът. — Ако искате да говорите с клиента ми отново, ще ви трябват солидни доказателства. Няма да позволя да ни губите времето със спекулации и изфабрикувани улики.
Очите на детектив Ростър не се откъсваха от Дейн. Младежът премигна и отклони поглед. Докато ставаше, краката му се огънаха под тежестта на тялото и цялата ситуация. Зави му се свят.
— Когато си готов да говориш, ще те чакаме, Дейн. За теб ще е по-добре да кажеш истината, преди ние да я открием.
Истината го пареше отвътре, сякаш някой бе запалил огън в гърдите му.
Адвокатът му стана и го изведе от стаята. Избърса потните си длани в панталоните и сложи ръка на гърба му за подкрепа.
— Нямат нищо срещу теб, Дейн — му каза той. — Просто си мълчи и всичко ще е наред.
— Освен ако не открият тялото — прошепна той.
18
— Не мога да повярвам — възкликна Рейчъл.
— Аз също — отвърна Наоми. — Вече цяла седмица… — Тя все още усещаше косата на мъртвата жена между пръстите си, но не можеше да го каже на майка си. — Цяла седмица се опитвам да го приема.
В края на краищата Наоми реши да каже на Рейчъл какво се бе случило. Така или иначе истината щеше да излезе наяве. Рейчъл си имаше начин да измъква тайните на дъщерите си и непрекъснато повтаряше, че между тях не трябва да има скрито-покрито. Само ако знаеше!
— Казах ти… — започна Рейчъл, но спря и прочисти гърло.
— Казах ти да не излизаш навън по тъмно.
— Съжалявам, мамо — отвърна Наоми и потърси ръката й, за да я хване.
— Защо някой би направил подобно нещо? — попита Рейчъл, докато ровеше из чантата си за кърпичка. — Защо ще наранява така невинни момичета?
— Не знам.
— Можеше да загинеш. Можех да те изгубя. — Тя прегърна здраво Наоми. Сълзите й намокриха лицето на младата жена.
— Добре съм, мамо.
— Полицията пази ли те? — попита майка й и я погледна в очите.
— Не мислят, че съм в опасност.
— Разбира се, че си в опасност. Нападателят знае как изглеждаш, сигурно знае, че си била в полицията.
— Който и да е убил тези момичета, не пожела да нападне и мен, затова смятат, че няма опасност.
— Рискуват живота ти. — Рейчъл стана. — Отивам да говоря с детектива. Няма да им позволя да те излагат на такава опасност.