— Но невинаги е било така. Някога живеех по-близо и обичам да следвам познати маршрути. Страшно е жена да ходи сама по плажа, особено след онова, което се случи наскоро.
Маркъс не вярваше, че Джоузи би се изплашила от каквото и да било.
— Сега ни казваш, че снощи си била на плажа, а само преди минута твърдеше, че не си виждала Наоми.
Джоузи се поколеба, преглътна тежко и гърлото й подскочи. Маркъс вече не можеше да погледне гърло, без да си го представи разрязано с нож.
— Не трябва ли да поискам адвокат?
— Ако мислиш, че ти трябва, ще уредим нещата, както ти обещахме, когато се обадихме по телефона. Но тогава заяви, че нямаш какво да криеш. Какво се промени?
Маркъс трябваше да похвали Лиза за уменията й на разпитващ. В този малък град щяха да чакат адвокат с дни. Заявката за адвокат инкриминираше разпитвания и често заподозрените отхвърляха правото си, за да докажат, че са невинни.
— Нямам какво да крия.
— Добре. Тогава нека да си обещаем да бъдем честни. С колегата ще забравим, че ни излъга. Започваме на чисто, съгласна? — Тя се усмихна набързо. За миг си позволи да покаже превъзходство, но то изчезна толкова бързо, както се и появи. — Защо тръгна след Наоми онази вечер. Защо си я следила?
— Не съм я следила. Просто отивах на плажа.
— Мисля, че се разбрахме да не се лъжем — каза Лиза. — Трябват ни факти, за да те изключим от престъплението, което е станало снощи на плажа. Всъщност в момента помагаш на себе си, не на нас.
Маркъс не изпускаше Джоузи от поглед и видя ясно как момичето започна да се поти под дрехите си.
— Тя е бивша съпруга на приятеля ми.
Лиза не каза нищо, продължаваше да я следи с очи.
— Те все още се виждат.
— Как? Като любовници?
— Да.
— Сигурна ли си? Джоузи кимна.
— Откъде знаеш, че се виждат?
— Просто знам.
— И какво, проследи я, за да я набиеш, така ли?
— Разбира се, че не. Проследих я, за да й кажа да се махне от живота му.
— И тя не се съгласи?
— Не, нямах възможност да говоря с нея.
— Били сте на плажа повече от час, госпожице Kалахан. Имали сте достатъчно време и възможности — каза Маркъс.
— Нямате представа колко е трудно човек да събере кураж да каже на някого да стои настрана от любовта на живота му. Тя не го заслужава. Той вече не й принадлежи.
— Ходили ли сте до дома й миналата седмица? — попита Маркъс. — Наоми ни каза, че някой е стоял пред вратата й.
— Какво общо има това със случилото се на плажа?
Значи си ходила до тях, помисли си Маркъс. Не си събрала смелост да говориш с нея, да й кажеш да се оттегли, решила си да опиташ отново и си я проследила до брега.
— Да следиш някого, може да се окачестви като тормоз, разбирате ли? — попита той.
Джоузи го погледна право в очите.
— Обвинявайте ме колкото си искате. Няма да мине.
— Значи знаеш какво се е случило на плажа? — попита Лиза.
— Видях го.
— Него?
Тя кимна.
— Слезе по стъпалата от бента и тръгна към нея. Не можах да видя лицето му.
„Него”, помисли си Маркъс. Както каза Наоми.
— Върнах се назад, за да не ме забележи, и видях да приближава към нея. Застана на пътя й. Помислих си, че ще я ограби. Кучето започна да лае и Наоми се обърна назад. Тогава той я блъсна на земята.
— Ти какво направи? — попита Лиза.
— Отдръпнах се, започнах да се отдалечавам. Изплаших се, разбирате ли? Кучето се хвърли срещу мъжа, а аз се обърнах и побягнах.
— Кучето е прободено шест пъти, Джоузи.
Очите на Джоузи се разшириха, но тя веднага се взе в ръце. Маркъс се запита през какво ли е минала, за да може да си връща самообладанието толкова бързо.
— Защо ще иска да наранява Наоми и кучето й?
— Не знам.
— Ти би искала, нали?
— Важното е, че не съм направила нищо.
— Просто не си имала възможност. Някой друг го е сторил, докато ти си събирала кураж.
— Не беше така.
— Не беше ли? Ти я мразиш, нали? Тя е пропиляла шанса си с твоето гадже, но продължава да му съсипва живота. Аз например не бих се примирила с това.
— Исках да говоря с нея, не да я нараня.
— Но мога да се обзаложа, че си мислила за това.
Джоузи замълча и започна да дърпа кожичките около ноктите си.
— Преживяла си много, Джоузи. Ти си ощетената. Никой не би те винил за това, че си се опитала да защитиш своето — каза бавно Лиза.
— Не ме замесвайте в това — извика Джоузи.
Маркъс погледна едната жена, после другата. Те знаеха нещо, за което той нямаше представа.
— Опитваш се да откриеш коя си, да създадеш свой живот… Сигурно е трудно да живееш в сянката на сестра си. И ето, най-после намираш някого, когото да обичаш, и Наоми заплашва да развали всичко. Разбираемо е, че не я искаш в картинката.