— Казах ти, не става дума за Хейли. Гърлото на Маркъс пресъхна.
— Хейли Милър е била ваша сестра? — попита той. — Но фамилията ви е…
— Мама се е омъжила втори път. Това достатъчно ли е? Той бе прочел в папката, че Хейли е имала сестра на име Джоузи, но не можа да свърже двете момичета заради разликата във фамилните имена. Двете жени продължиха разговора, а той се скастри наум за пропуска.
— Защо не се обади в полицията за нападението? — попита Лиза. — Наоми е била в безсъзнание на брега, когато е започнал приливът. Можеше да се удави. Едва спасихме кучето й.
Хейли Милър е сестра на Джоузи.
— Не мислех разумно. Единствената ми мисъл беше да се добера до вкъщи, да бъда в безопасност.
— Но когато се прибра, когато вече беше в безопасност, тогава защо не се обади?
— И Дейн да разбере защо съм била на плажа? Все още не съм му казала нищо по въпроса. Не искам да започвам разговори на тази тема.
— Затова предпочете да я оставиш да умре? Тя въздъхна дълбоко и сви рамене.
— Кармата й е такава.
— Извинявай — вдигна ръка Маркъс. — Значи ходиш с мъж, който е бил заподозрян във връзка с изчезването на сестра ти?
— Не са го арестували, нали? — сопна се Джоузи.
— Но двамата са имали връзка, нали? Дейн и сестра ти?
— Сестра ми спеше с половината град. Ако трябваше да бягам от всеки пич, с когото е спала, щях все още да съм девствена. Тя си беше курва. Всички го знаеха.
Маркъс наведе глава и примига. Светът се завъртя пред него. Бившият съпруг на Наоми беше ходил с Хейли, която пък бе сестра на Джоузи. Колегата му беше разпитван във връзка с изчезването на Хейли, преди да покрият случая, а сестрата на Наоми е била най-добрата приятелка на Хейли. Всички бяха свързани с Хейли Милър, която вероятно бе умряла по същия начин като Каси Дженингс и Амбър О’Нийл.
— Мисля, че лъжеш за нападателя на плажа — каза Лиза.
— Мислете каквото си поискате. Знам какво видях.
— И защо да ти вярваме? Не си се обадила в полицията да кажеш какво си видяла и в началото на интервюто се опита да ни излъжеш. Как да ти вярваме?
— Не ми пука дали ми вярвате или не. Знам какво видях.
— Можеш ли да го докажеш? Тя се поколеба.
— Н-не. — Изведнъж лицето й се промени. Увереността отново блесна в очите й. — А вие можете ли да докажете, че лъжа?
— Всъщност мога — каза Лиза и стана. Джоузи се сви на стола. — Станете, госпожице Калахан.
— Защо?
— Искам да проверя глезените ви. Джоузи я зяпна неразбиращо.
— Защо?
— Наоми се е борила с всички сили със своя нападател.
Забила е нокти в глезена му, което е оставило белези.
Джоузи се изкиска, развеселена от искането на Лиза. Стана, наведе се и нави левия крачол на дънките си до средата на прасеца. Нямаше никакви рани и драскотини, само татуирана пеперуда.
— Обърни крака си наляво.
Джоузи изпълни заповедта и показа перленобялата кожа на глезена си.
— Сега десния крачол, моля.
Джоузи се наведе и нави другия крачол. Обърна глезена си на всички страни, без да чака покана. Нямаше синини. Нямаше рани. После свали победоносно крачолите си.
Лицето на Лиза остана неразгадаемо.
— Мисля, че е време да си ходя — каза Джоузи.
Взе якето си от облегалката на стола и тръгна към вратата с ехидна усмивка.
— Как изглежда нападателят, Джоузи? — попита я Маркъс.
— Не видях лицето му. Вече се стъмваше. По-добре да вземете да си свършите работата, вместо да разчитате хора като мен да ви я вършат.
Тя се засмя отново и затвори вратата след себе си.
24
Наоми седна на стола до камината и се опита да се фокусира върху пукането на дървата в огъня, но нямаше полза. Споменът за ехото от жалното скимтене на Макс по плажа напираше в ушите й. В живота й се бяха случвали много неща, които искаше да забрави, но беше сигурна, че звуците от болката на Макс щяха да останат в нея завинаги. Тя взе машата и разбърка дървата в камината.
Като изключим пламъка пред нея, цялата къща тънеше в мрак. Досега беше палила лампите заради Макс. Самата тя бе живяла в мрак през целия си живот. И ето че сега външният свят заприличваше на нейния собствен.
Къщата нямаше никакво значение за нея без Макс. Имаше чувството, че седи в стая без никакъв уют: без мебели, без завеси и възглавници, просто черупка, в която отекваше всяко нейно вдишване и издишване.