Маркъс бе виждал доктор Линг само веднъж, преди два месеца, когато се присъедини към екипа на полицията в Балкърн Хейтс. Запознаха се набързо, казаха си имената и си стиснаха ръцете, но в нея имаше нещо уникално, което веднага го предразположи; виждаше го в очите й, чуваше го в гласа й.
В малък град, със скромни ресурси като този, доктор Линг и екипът й бяха обучени и като криминалисти. Мъже и жени в бели работни костюми изпълниха тясната уличка. Беше невъзможно да разпознае някого от тях, защото бяха покрити плътно от глава до пети. Изведнъж около белите униформи защракаха фотоапарати, ръце в ръкавици започнаха да слагат улики в найлонови пликове, извадиха и метални инструменти. Някой засне кръвта по тухлената стена. Светкавицата от фотоапарата заслепи Маркъс и той последва посоката, от която дойде.
— Според шофьорската книжка това е Каси Дженингс, на двайсет и пет години.
— Нещо откраднато?
— Не, доколкото виждам. Открихме два телефона и портмоне, пълно с банкноти.
— Два телефона? — запита Лиза. — За какво са й били два?
— Единият е смартфон от висок клас. Другият е евтина еднодневка.
— Провери входящите и изходящите обаждания от телефоните — каза Лиза на Маркъс, без да поглежда към него. — Искам да знам за какво са й били два.
— Единият може да е служебен — предположи Маркъс.
— Може, но искам да съм сигурна. — Тя погледна към доктор Линг. — Раната на врата ли е причината за смъртта?
— Така изглежда — каза Линг, прибирайки невидим кичур коса зад ухото си. Белият костюм криеше косата й зад качулката, но движението беше плод на навик. Маската закриваше носа и устата й и думите й се разбираха трудно. — На този етап не виждам знаци за сексуално насилие, но ще потвърдя след аутопсията. Надявам се да намеря други следи от оръжието, с което е прерязано гърлото й, но отново ще кажа, че не мога да правя заключения, преди да извърша аутопсията.
— Ще имаш време за това — каза Лиза. — Може ли сега да ми дадеш няколко минути да огледам местопрестъплението?
Доктор Линг стана, свали маската от устата си и я остави да виси на врата си.
— Не знаех, че бързаме.
Маркъс поклати глава към доктор Линг, сякаш й казваше:
„Остави я. Днес е в лошо настроение“.
Слънцето се отрази в очите на мъртвата и те лумнаха, сякаш някой ги подпали отвътре. Студът нахлу в пасажа за минути.
Доктор Линг се покашля.
— Не виждам кожа под ноктите, което показва, че е нямало борба, но по врата й има синини, което ме навежда на мисълта, че е…
— Удушена? — прекъсна я Лиза.
— Не, но е притискана. Кръвта по стената… — тя се премести към тъмната част на пасажа и посочи тъмните петна по тухлите — предполага, че първоначално е нападната тук.
— Значи някой я е нападнал, прерязал е гърлото й, тя е паднала и неизвестно как се е озовала тук.
— Вероятно се е опитала да избяга — обади се Маркъс зад гърбовете им.
— И убиецът я е оставил да се отдалечи? — попита Лиза.
— Може точно това да е била целта му — отбеляза доктор Линг. — Да погледа шоу.
— Той — вдигна вежди Маркъс. — Откъде знаем, че е бил мъж?
— Подобен подход не съответства на жена нападател. Маркъс огледа локвата кръв, безжизнените очи върху лицето на младата жена и изгубения живот, размазан по стените. Доктор Линг го гледаше, докато той търсеше отговори.
— Жените обикновено избират хора, които познават. Убиват по конкретна причина: отмъщение, ревност, мания. Жените оставят по-голяма… бъркотия около себе си, особено когато убиват друга жена. Това тук ми прилича повече на екзекуция.
— Това, което се опитва да ни каже Али, е, че ако извършителят е жена, нашата жертва щеше да изглежда като мъртво прасе, използвано при бойно учение.
Маркъс погледна извинително към трупа на младата жена.
— Да. Щяхме да имаме повече рани, нанесени с по-голяма ярост — каза Линг, върна се при тях и коленичи до трупа. — Забелязвам, че тук ударите са нанесени бързо, но доста нервно. Няма да се изненадам, ако се окаже, че убиецът е новак и това е първата му жертва.
— Но няма как да знаем дали ще е последната — каза Лиза.
— Някакви следи от косми или семенна течност?
— Няма как да съм сигурна преди…
— Аутопсията, знам — избърза Лиза. — Но питам за предварителни свидетелства, доктор Линг.
— Семенна течност ли? — намеси се Маркъс. — Не каза ли, че не си намерила знаци за сексуални действия?
— Говоря за мастурбация, Кембъл — каза хладно Лиза. — Фактът, че няма сексуално нападение над жертвата, не означава, че не е лъскал бастуна в ъгъла.