Беше й обещал да я защити и я бе предал при първия случай. Зарече се повече никога да не обещава нищо.
28
Въпреки болкоуспокояващите Наоми усещаше раните по цялото си тяло. Мускулите на краката я боляха от бягането между дърветата. Пръстите пареха и туптяха заедно със сърцето й. Трябваше да се облегне на ръката на майка си, за да мине през входната врата.
— Сега трябва да те почистим — каза Рейчъл.
— Искам само да си легна.
— Първо минаваме през банята и тогава в леглото.
Рейчъл хвана ръката й и я сложи на перилата на стълбата.
— Аз ще съм зад теб.
Наоми пое дълбоко въздух и сложи крак на първото стъпало.
— Точно така — окуражи я Рейчъл и подпря длан на гърба й, за да я държи изправена.
Когато стигнаха до банята, Наоми седна на тоалетната чиния и се остави майка й да я съблече, сякаш отново беше дете. Рейчъл и Грейс избираха дрехите и храната й, контролираха много други неща в живота й и тя често имаше усещането, че не е успяла да порасне, че все още е малкото момиче, сгушило се в ъгъла на онази автобусна спирка.
Рейчъл завъртя крановете и остави сгъната кърпа на ръба на ваната. Наоми чу как пробва температурата на водата с ръка. Добре че беше болката да притъпи всякакъв срам от това, че е гола пред майка си.
— Ето, готови сме.
Тя сложи ръка в тази на майка си, стана от чинията, сложи единия си крак във водата, после и другия.
— Лекичко — предупреди я Рейчъл.
Водата се залюля, мина пъпа й и стигна до гърдите. Рейчъл сложи ръка отзад на врата й и наведе главата й, за да не се удари в крана. Горещата вода ужили нараненото й тяло.
— Отпусни се и си почивай. Аз ще сменя чаршафите на леглото ти.
Наоми потъна във водата и не спря, докато не усети, че мокри брадичката й.
— Връщам се след малко — извика Рейчъл.
Наоми легна и вдиша парата, заслуша се в отварянето и затварянето на шкафа с бельото, после в скърцането на дъските под краката на майка си, която обикаляше из стаята, докато сменяше чаршафите й. Затвори очи и потопи главата си във водата.
От тялото й се отделиха мехурчета и гъделичкайки кожата, тръгнаха към повърхността. Под водата тя забрави за страха и опасността. От седмици не се бе чувствала толкова защитена. Остана така, заслушана в ударите на сърцето си, които отекваха в дъното на ваната дори когато жадните й за въздух гърди се свиха в спазъм. От ноздрите й излязоха малки мехурчета. Тя затвори очи.
Нечии ръце се гмурнаха надолу и я хванаха за раменете. Водата се разплиска и Наоми изскочи на повърхността с отворена уста.
— Какво правиш? — извика Рейчъл.
— Почивах си.
— За малко не получих удар. Помислих, че се давиш. Наоми изтри водата от очите си и изкашля погълнатото.
Майка й въздъхна тежко и се отдръпна назад. Коленете й изпукаха.
— Седни. Дай да ти измия косата.
Наоми седна изправена и остави майка си да сложи шампоан на косата й и да масажира нежно скалпа. Пяната тръгна по гърба й и ощипа всяка драскотина по кожата.
— Това ми напомня за първия път, когато те изкъпах във ваната — каза с усмивка Рейчъл. — Измих косата ти, както миех тази на Грейс, и тя се заплете толкова, че после трябваше да я реша цели два часа.
„Може би е знаела, че Дейн излиза с Хейли, но не ми е казала.“
— Но после си научих урока — продължи майка й със смях.
— Иначе трябваше да те пращам на детска градина рошава.
Допирът на ръцете на Рейчъл накара мускулите й да се стегнат.
— Добре че момичетата във фризьорския салон ми казаха какво трябва да правя. Когато те заведох за пръв път при тях, ме огледаха така, сякаш съм те откраднала — луда бяла жена, която не знае какво да прави с косата на чернокожата си дъщеря.
Наоми се съсредоточи върху движението на водата по гърба си. Гъбата се плъзгаше нагоре-надолу и постепенно изстъргваше мръсотията от раните й. Майка й приключи, но тя изчака всичката вода да се изтече в канала и чак тогава стана. Беше нервна и се страхуваше, че може да се подхлъзне. Хвана ръката на майка си и стъпи на килимчето отпред. Остана гола и неподвижна, докато Рейчъл попие тялото й с кърпата.
После се остави да я заведат в стаята й. Чистите чаршафи бяха толкова меки, че можеше да заспи на мига. Легна и потъна между тях.
— Изпий това — каза Рейчъл и й подаде три таблетки и чаша вода. — Двете са за сън, а третото е за болката.
Наоми кимна, глътна ги и сложи глава на възглавницата. Затвори очи и се заслуша в равномерното дишане на майка си, която започна да я гали по косите, вдиша дълбоко парфюма й и се отпусна.