— Защо не говориш с мен, Наоми? Кажи ми за какво мислиш — прошепна майка й и продължи да я гали, докато Наоми потъваше в дълбините на съня. — Защо не ме допускаш до себе си?
„Нямам ти доверие — отговори Наоми наум. — Нямам доверие на никого.“
Наоми се събуди разтърсена от кошмар. Отново се бе оказала в гората, но този път Джоузи бе използвала бухалката, с която я бе заплашвала. Удряше я с нея отново и отново, а убиецът гледаше зад едно дърво и съветваше Джоузи къде и колко силно да удря. Последният удар я събуди. Беше чула как костите й се чупят, бе усетила кръвта да се стича по лицето й и бе отворила очи с писък. Всичко беше толкова реално, че потупа юргана с ръка, за да се увери, че това под нея е матрак, а не легло от мъртви листа.
Чувстваше се изтръпнала от болкоуспокояващите, но усещаше, че болката беше там, криеше се във връхчетата на пръстите й, готова да я завладее отново.
Някой седеше на ръба на леглото и когато подскочи в ужаса си, я притисна към възглавницата.
— Трябваше да ме извикаш — чу тя гласа на Грейс.
— Откога си тук?
— Мама трябваше да си почине. Вече е на възраст, не издържа. Какво ще стане, ако паднеш по стълбите и я повлечеш със себе си? Ти ще се оправиш някак, ще се изправиш, но за нея няма да е толкова лесно.
— Мислех, че си на работа. Не исках…
— Да, не ми е лесно, но щом се налага да запазя здравето на мама, ще направя каквото трябва.
— Ти си имаш деца, за които да се грижиш.
— Крейг остана вкъщи. Аз мога да дойда, щом имаш нужда от мен.
— Съжалявам.
Грейс въздъхна. Наоми усети горещия й дъх.
— Какво точно стана с теб, Наоми?
— Не искам да говоря за това.
Те млъкнаха отново. От устата на сестра й излезе някакъв звук. Думите започнаха да се оформят, преди да излязат навън.
— Кажи ми какво става — попита най-накрая тя.
— Не знам. Някой иска да ми навреди.
— Защо?
— Откъде мога да знам?
— Виж, щом не е безопасно, мама не бива да остава тук.
Знаеш го.
— Знам го.
Всяка от тях се заслуша в дишането на другата. Звукът беше достатъчно монотонен, за да накара клепачите на Наоми да потръпнат, когато лекарствата започнаха да я дърпат отново към съня.
— Знаеше ли, че Дейн и Хейли са били гаджета? — попита тя.
— Откъде го чу?
— Значи си знаела?
— Разбира се, че знаех. Тя ми беше приятелка.
— Но не ми каза нищо.
— Ами… ти най-после беше открила човек, с когото беше щастлива. Мама никога нямаше да ми прости, ако ти бях казала.
— Разпитвали са го в полицията малко след като тя изчезна. Това знаеше ли го?
— От полицията тогава разпитаха половината град. Хейли беше… близка с много хора.
Депресията на Наоми я бе държала на тъмно години наред. Точно пред очите й, в собствения й дом, живееха несподелени тайни, но тя едва сега ги забелязваше.
— А ти? Теб разпитваха ли те?
— Откъде ти хрумна да ме разпитваш за Хейли?
— В полицията мислят, че случилото се с мен може да има нещо общо с изчезването й.
Грейс не отговори, но Наоми чу, че дишането й се забързва с всяка поета глътка въздух.
— Грейс, казах, че…
— Чух какво каза.
Двете отново притихнаха. Една кола пълзеше по пътя. От редицата дървета по улицата се обади птичка. Наоми пое дълбоко въздух.
— Искам да ми кажеш какво се случи между вас, преди тя да изчезне.
— Беше толкова отдавна — отвърна Грейс с намерение да приключи темата.
— Но ако случилото се с Хейли е свързано с…
— Обеща ми да не казваш на никого, помниш ли?
— И няма да кажа. Нямам какво да казвам. Ти не искаш да говориш с мен. Откакто това се случи, постоянно ме отблъскваш от себе си.
Грейс въздъхна дълбоко.
— Не ти ли е идвало наум, че те предпазвам?
— Но аз съм ти сестра, можеш да ми се довериш.
— Няма какво да ти доверявам, ясно? Беше много отдавна.
— Но оттогава не сме същите, Грейс. Липсваш ми. Грейс изпъна няколко въображаеми гънки по юргана й.
— Почивай си — каза тя и вдигна завивката до брадичката й.
Ръцете й трепереха. — Обаждай се на мен, ако имаш нужда от нещо. Не звъни на мама. Само ще я разтревожиш.
Наоми кимна.
— Лека нощ, Наоми — каза Грейс от вратата.
— Лека нощ.
Наоми впери невиждащия си поглед в мрака и се вслуша в стъпките на Грейс, която слизаше надолу по стълбата, чу и затварянето на вратата след нея. Тишината звънна като камбана из празната къща. Отново беше сама.
През всичките тези години беше мислила, че сестра й я моли да пази тайната й, защото не иска никой да знае, че тя и Хейли са се скарали. Но сега й стана ясно, че се бе случило нещо, от което Грейс всъщност искаше да я предпази.