В съзнанието й изникна спомен: очите на Хейли, извъртени назад към главата й, потеклата от устните й слюнка, стоновете от устата й. Грейс задържа риданието в гърлото си и избяга от стаята.
— Съжалявам — каза майка й. — В момента не е на себе си.
Хейли беше най-добрата й приятелка.
Грейс изтича нагоре по стълбата, отвори вратата на стаята си и се хвърли в леглото.
Искаше да им каже какво се бе случило с Хейли, но не им вярваше. Ако им кажеше, можеха да арестуват и нея. Думите изпълваха стомаха й, молеха да ги пусне навън, но гласът на Хейли отекваше в главата й, особено последното изречение, което каза, не, което изкрещя, докато Грейс бягаше по улицата: „Моля те, не им казвай. Не трябва да научат. Знаеш какво ще се случи с мен, ако разберат“.
Забила лице във възглавницата, Грейс плака, докато изтощението не затвори очите й.
30
— Кръвта по циферблата на часовника е на Джоузи — каза Линг и погледна надолу към телефона. — Но не открихме никакви косми по каишката.
Маркъс мислено се върна в гората, където се бе разиграла сцената тази сутрин. Слънцето надничаше през короните на дърветата и блестеше в пластините на верижката. Представи си нежни косъмчета, захванати между връзките като заседнали костици между огромни метални зъби. Някой се бе погрижил да премахне всички следи от собственика на часовника.
— Колко време ще ви отнеме да сравните различните кръвни проби от местопрестъплението? — попита той.
— Линг каза, че ще има резултатите на сутринта. Предполагам, че екипът й ще работи извънредно през уикенда.
„Като нас“, помисли си Маркъс.
— Искам проби от семейството, приятелите и любовниците, в случай че системата не намери съвпадение — каза Лиза. Той я погледна и се запита какво е правила цял ден, след като прехвърли цялата работа на подчинените си. Тя вдигна поглед и срещна неговия.
— Нали няма да ми припаднеш пак?
— Не. — Той погледна през стъклената преграда в болничната стая на Джоузи и съзря шевовете по врата й. — Какво каза Линг за нападението над Джоузи?
— Заради различията в разкъсването на кожата не може да потвърди, че гърлото й е прерязано със същото оръжие като другите жертви — каза Лиза, загледана в стъклото пред себе си.
— Но тук първоначалното колебание в действията на убиеца го няма, което може да е причина и за различната форма на раната. С увеличаването на труповете става все по-уверен.
Тя въздъхна и прибра телефона в джоба си.
— Искам да знам защо иска Наоми жива. Защо ще иска да съсипе живота й, но държи самата тя да живее? Той се наслаждава на убийствата. Явно му е забавно, играе си с нея като котка с мишка.
— Котките не играят с тях за забавление — отвърна Маркъс.
— Подмятат ги, за да ги изтощят, и когато най-накрая захапят жертвата за врата, тя е толкова изморена, че не може да се защити.
— Ти също трябва да си намериш забавления.
„С тази работа?“
Двамата замълчаха и се загледаха през стъклото.
Той се замисли за сестрата на Наоми — Грейс, и доклада от разпита й по време на издирването на Хейли Милър. Спомни си раните и синините по ръцете й и се запита дали някой не я бе сплашил, за да си държи езика зад зъбите. Стори му се, че всички, освен него, крият някаква тайна.
— Наоми е лесна плячка — каза Лиза. — Няма как да види нападателя, докато приближава.
— Може би точно затова е жива — отвърна Маркъс. — Статистиката говори сама за себе си. По-голямата част от убийците познават жертвата си.
— Статистиката — измърмори под носа си Лиза.
— Не знам. Искам само да кажа, че ненавиждам мисълта, че и Наоми може да се окаже на масата за аутопсия на доктор Линг. Няма да позволя това да се случи.
— Не обещавай неща, които не можеш да изпълниш — отвърна Лиза. Мониторът от другата страна на стъклото изписука. Маркъс си спомни отскочилите назад криминалисти в палатката, когато Джоузи примигна в краката им. Лиза също мислеше за това.
— Не мога да повярвам, че не са разбрали, че е жива — каза тя. — Работеха около нея цели четири часа.
— Сам каза, че не е усетил пулс. Бил е съвсем слаб.
Той видя отново пребледнялото от ужас лице на колегата:
„Н-ня-маше пулс. Кълна се, нямаше!“.
— Можело е да умре там, в краката им, Маркъс. Но няма да се измъкнат толкова лесно. Когато приключа с тях, някой вече няма да работи тук.