Маркъс се вгледа в Джоузи през стъклото. Единственото движение беше повдигането и спадането на гърдите й.
— Кога можем да я арестуваме? — попита той.
— Още не знаем има ли някаква вина.
— Разбира се, че има. Наоми каза…
— Знам какво каза Наоми, но не тя е с прерязано гърло, нали? Искам да чуя какво ще ми каже Джоузи.
— Не вярваш на Наоми, така ли? — погледна я той.
— Не вярвам на нито един безпомощен, който някак си се отървава от нож при подобна ситуация. Трябва да си глупак, за да й вярваш.
„А ти не вярваш на никого. Точка.“
Той се обърна към стъклото, но усети, че тя го наблюдава.
Погледът й опари бузата му.
— Чел си досието по случая „Хейли Милър”, нали?
Той върна поглед към нея и видя подозрението в очите й.
— Знаеше прекалено много, когато разпитвахме Джоузи.
Преди това дори не беше чувал името на Хейли.
— Не мога да игнорирам приликите, шефе. Джоузи е нейна сестра, а сега лежи в болницата. Дейн е бил разпитван за изчезването й, както и Грейс, сестрата на Наоми. А Блейк…
— Защо си мислиш, че и аз не виждам същото, Маркъс? Размърдай мозъка си за момент. Началникът иска да потулим онзи случай. Скандалът за корупция за малко не ни унищожи и едва успяхме да си върнем доверието на гражданите. Не можем да си позволим да го изгубим отново.
— Но ако случаите са свързани, би могла да разплетеш случая с Хейли Милър веднъж завинаги.
— Или да се окажа с два неразрешени случая и да дам коз в ръцете на противниците си. Казах ти да не се ровиш там, Маркъс.
— Просто си върша работата.
— Искаш ли да си запазиш работата, или предпочиташ да…? — прониза го с поглед тя, но този път той отказа да отмести очи.
Телефонът й завибрира в джоба й. Тя го извади, погледна дисплея и въздъхна.
— Прибирам се у дома. Ти също трябва да си починеш.
Утре започваме отрано.
— Ще остана.
— Както искаш, но ще трябва да се прибереш с автобуса.
Тя тръгна, без да му каже довиждане, мина през стаята на сестрите и не отговори, когато сестрата й пожела лека нощ.
Маркъс изчака тя да се скрие от погледа му и влезе в стаята на Джоузи. Гърдите й се движеха слабо нагоре-надолу, задвижвани от вкарвания с тръбата през устата й въздух. Седна до нея и огледа внимателно раната й.
По гърлото й имаше тъмни кръвонасядания. Раната беше зашита, червена и жива. Но въпреки синините и изкривяването на лицето й приликата й с Хейли беше стряскаща. Той си припомни снимката от файловете за изчезнали хора. Двете имаха еднаква руса коса и небесносини очи, устните им бяха оформени по един калъп. Маркъс се запита дали злонамерената природа на Джоузи бе формирана от живота, който бе водила, или беше обща за нея и Хейли, вградена в ДНК структурата им.
Дейн Хана бе имал връзка с Хейли Милър, а сега беше с по-младата сестра. Случайност ли беше? Или я бе избрал заради сходството между двете? Той се загледа в Джоузи. В повдигащите се от машината гърди и движещите се под клепачите очи имаше нещо трогателно.
— Никой не дойде да те посети — прошепна той. — Дейн ли е всичко, което имаш? Затова ли мразиш Наоми толкова много?
Вратата се отвори и някой светна лампата над главата му.
— Кой сте вие?
Мъжът беше висок, с избръсната глава и татуировки на двете ръце. Кожата му имаше слънчев загар. Но Маркъс забеляза приликата между него и Джоузи. И двамата имаха същите сини очи като на Хейли.
— Казвам се детектив сержант Маркъс Кембъл. Тъкмо си тръгвах.
— Добре. Защото не искам да съм в една стая с прасе. Маркъс стана и хвърли последен поглед на лежащата Джоузи. Смиреното й лице и раните й я караха да прилича на ангел.
Мъжът застана на прага. Изду мускули и задиша тежко, така че беше трудно Маркъс да мине покрай него, за да излезе. Подуши миризма на пот и цигари и му се повдигна. Успя да премине покрай него и с бърза крачка пое по коридора. Беше сигурен, че Джоузи ще се събуди и ще излъже за случилото се. Затова трябваше да стигне до истината преди това.
31
Наоми се събуди от проникналите в съня й силни удари по вратата. В него тя отново беше в гората. Джоузи я бе хванала за косата и удряше главата й в земята, зъбите й тракаха при всеки удар, кръвта потече по устните й на гъсти горещи вадички.
Тя се изправи в леглото, поглади косата си отзад, където я бе държала Джоузи, и се заслуша в думкането.
Бам. Бам. Бам.
Отмахна чаршафите и изохка от събудилата се болка. Бам. Бам. Бам.
Тръгна към вратата, пътьом се уви в халата, застана на площадката и се заслуша.