— Вече е прекалено късно за това.
Той стана от дивана и отиде при нея. Тя отново усети миризмата на уиски.
Не му беше достатъчно, че разби сърцето й и я доведе до ръба, нито че приятелката му бе застрашила живота й, не. Очевидно искаше тормозът да продължи.
Дейн беше единственият мъж, когото Наоми бе обичала. След онази нощ, когато се събуди на автобусната спирка, тя се боеше от света и не можеше да се довери на никого. Но Дейн я бе научил да обича с цялото си сърце и тя му се бе отдала напълно въпреки вътрешния инстинкт, който настояваше да бяга от него. Беше му дала всичко и сега трябваше да вземе част от себе си обратно. Любовта й към него за малко не я уби. Ако не успееше да се вземе в ръце, щеше да продължи до пълно унищожение.
Тя пристъпи към него и когато Дейн протегна ръка и докосна лицето й, заби пръст в гърдите му и го отблъсна.
— Казах ти да ме оставиш на мира, да спреш да идваш в дома ми, но ти не искаш да чуеш. Никога не си ме слушал. Разбери веднъж завинаги, че не става дума за теб. Не се чувствам в безопасност, докато си в живота ми.
— Какво трябва да значи това?
— Значи, че не мога да контролирам себе си, когато си до мен. Щом си помисля за теб, забравям всичко останало. Забравям да пазя себе си, а точно сега трябва да се пазя много, за да оцелея.
— Аз мога да ти помогна. Да те защитя.
— Не ти искам защитата.
— Като гледам, не се справяш много добре сама, нали? Виж се само. За бога, Наоми!
Въздействието на лекарствата вече отминаваше и болката в пръстите й се засилваше с всяка минута, пълнеше очите й със сълзи и сковаваше крайниците й. Тя покри с ръка пръстите си и ги усети да туптят в дланта й.
— Имам нужда от теб, Наоми. Извинявай, извинявай за всичко. Можем да върнем всичко, както си беше. Обещавам ти да го направя.
— Доста вода изтече оттогава, Дейн. Искам да бъда сама.
— За да се чукаш със съседа ли?
Наоми се отскубна от ръцете му и пристъпи към външната врата.
— Махай се и не се връщай повече. Ако те видя пак, ще извикам полиция.
Дейн я последва до вратата, там спря пред нея.
— Какво се е случило с теб, Наоми? — каза тихо. — Къде отиде жената, която обичах?
— Ти. Ти ми се случи.
Тя долови одеколона му, аромата, който трябваше да има на възглавницата си, за да може да заспи, и побърза да се отдръпне към стената.
— Ти ме мразиш, но аз никога няма да те намразя. Няма да се откажа от теб, Наоми. Тези две години бяха най-лошите в живота ми. Имам нужда от теб и знам, че ти също имаш нужда от мен.
Тя се заслуша в гласа, който бе обичала петнайсет години, и се запита колко пъти я бе лъгал с него. Беше излизал с Хейли Милър, преди тя да изчезне. Сега спеше със сестрата на Хейли. Наоми се зачуди познавала ли го е изобщо. И въпреки съмненията и страховете имаше ли нещо, което можеше да я накара да спре да го обича? Трябваше да бъде силна и да разбере истината.
— Какво се случи с Хейли Милър, Дейн? Крил си истината достатъчно дълго от мен. Заслужавам да знам.
За пръв път Дейн остана безмълвен.
— Какво знаеш? — попита най-после. Гласът му се бе променил. Тя долови страх, той се процеждаше във всяка негова дума. През всичките тези години, през които го бе познавала и обичала, не го бе чувала да звучи така.
— Кажи ми истината.
Дейн пристъпи към нея. Тя усети топлината на тялото му.
— Не съм я убил.
— Не съм казвала такова нещо. Попитах те за истината. За да ме лъжеш толкова дълго, трябва да се е случило нещо, и то сериозно. Иначе не виждам смисъл да криеш от мен.
— Никога не съм те лъгал, Наоми.
— Но имаш своите тайни. Тайна и лъжа са синоними. И двете включват прикриване.
Стори й се, че чува как мислите му щракат, докато ги превърта и избира какво да й каже и какво не. Най-после въздъхна дълбоко и отрони:
— Хейли беше бременна.
Наоми затвори очи. Мислеше си, че е готова да чуе всичко, но не и това. Всичко, но не и това.
— Не знаеше от кого е детето, но мислеше, че може да е мое. Ужасяваше се от онова, което щеше да каже и направи семейството й, и ме накара да обещая да не казвам на никого, докато не реши какво да прави. Аз щях да се грижа за нея и за бебето. Бях готов на това. Исках да го обсъдим, но тя не дойде на срещата. Същата нощ изчезна и аз пазех тайната й до този момент.
Наоми примига и изгони сълзите от очите си. Дейн беше вманиачен на тема деца и най-после тя разбра защо. Детето му беше отнето с изчезването на Хейли и оттогава мечтаеше да опита отново. Той не искаше нейното дете; искаше детето, което му бе отнето.