Седна на тоалетната чиния и зарови лице в ръцете си. Мислите й отлетяха към Джоузи, жената, която едва не я уби, жената, която лежеше в болницата с разрязано от ухо до ухо гърло.
Джоузи, сестрата на Хейли Милър. Тя бе стояла мълчаливо до вратата й, вероятно беше хвърлила тухлата през прозореца на кафенето, беше я проследила на плажа и накрая я бе завлякла в гората. В момента Джоузи вече не беше заплаха, но стомахът на Наоми не спираше да се свива. Човекът, когото бе срещнала в онази уличка и на плажа, който бе срязал гърлото на Джоузи и бе преследвал Наоми между дърветата, все още се криеше някъде из града.
Пусна водата и разтри ръцете си, докато не спряха да треперят.
Излезе от банята, прекоси стаята, отиде до стълбищната площадка и се заслуша в тихата къща. През годините в нея бе споделяла толкова щастливи моменти с Дейн и с Макс, а сега беше сама между тухлите и мазилката. Миналото сякаш бликаше от стените и я натъжаваше.
Вятърът удари прозорците и рамките изтракаха. Стъпалата изскърцаха летаргично под краката й. Тя извървя пътя до долната площадка и ритна нещо твърдо.
Нещо стоеше на пътя й. Хвана пръстите на краката си с едната си ръка, а с другата опипа пред себе си.
Диванът.
Прокара ръка по гърба му, прекрачи облегалката и се приземи на седалките. Коленете й удариха във входната врата.
— Какво става?
Придвижи се към края на дивана, прекрачи страничната облегалка и се опита да се ориентира.
Бам.
Краката й удариха нещо твърдо ниско долу. То се прекатури със силен трясък. С него паднаха други неща и се пръснаха по пода.
Някой беше влязъл в дома й, докато е спяла, и бе разместил мебелите. Докато бе сънувала убиеца, той се бе вмъкнал в къщата й.
„Иди в кухнята, стигни до мивката под прозореца и се вземи в ръце.“
Тя тръгна по съставената в главата си карта, виждайки мислено нещата там, където трябваше да бъдат. Трябваше да стигне края на килима в хола, после да намери закачалката и шкафа под стълбищното пространство.
Болката беше моментална, като забил се в плътта й зъб. Падна внезапно и цялото й тяло се просна на пода. Наоми прокара ръце по мястото около краката си и усети по пръстите й да залепват малки парчета стъкло.
Ръцете й трескаво затърсиха наоколо, искаха да разберат къде точно в стаята се намират, докоснаха машата за камината, която се удари в желязната поставка и издрънча. Тя я взе в ръка, седна и я размаха пред себе си, закачи нещо и то се разби на парчета в дъсчения под.
— КАКВО ИСКАШ?
Думите й изпълниха къщата и отекнаха в празните стаи. Тя седна на пода, стиснала с треперещи ръце машата. Кръвта вече се стичаше от наранените й крака и напояваше килима. Някой искаше тя да се изгуби в собствения си дом, единственото място, където се чувстваше в безопасност. Някой искаше да й покаже, че няма къде да се скрие.
На вратата се позвъни. Наоми изправи глава и се заслуша в рикоширащия в стените звън, за да прецени къде би трябвало да е вратата. Повдигна се на колене и заопипва пода около себе си. Парченцата стъкло се раздвижиха под дланите й.
Нечии пръсти зачукаха по другата страна на вратата.
Тя отново се изправи и притиснала стъпалата си в стъклата, продължи напред, като почукваше с машата по пода. Избута дивана от пътя си, допря ръце до стената и тръгна бавно към вратата, без да знае, че размазва кръвта си по боята. Сърцето подскачаше в гърдите й, горещият дъх опари гърлото й. От другата страна се чуха гласове.
Ключът беше събрал нощния студ в себе си. Тя го превъртя, отвори вратата и примижа срещу нахлулия вятър, който напълни очите й със сълзи и охлади кожата й.
— Кой е?
Гласът й потъна в какофонията от звуците на деня: минаваща по улицата кола, порещ небето самолет, шумолене на листа по дърветата отвън.
— Наоми Хана. Ние сме детектив инспектор Лиза Елиът, детектив Блейк и двама униформени полицаи.
— Радвам се, че…
— Арестувам ви по подозрение за опит за убийство на Джоузи Калахан. Имате право да мълчите. Всичко, казано от вас, ще бъде използвано срещу вас в съда. Всичко, което кажете, ще се използва със статут на улика пред съда. Ако решите да скриете нещо по време на разпита, това също ще бъде използвано срещу вас.
Две ръце хванаха Наоми за раменете и я обърнаха грубо, парченцата стъкло се забиха дълбоко в ходилата й. Всичко се случи за миг: мислите й, сърцето й, впитите в китките й белезници, от които я заболяха костите. Някой я хвана и започна да обува обувки на краката й, а тя чакаше с окървавени ръце, вързани на гърба й.