Тя се вгледа в него, потърси съгласие в погледа му, после тръгна към стаята за разпити. Вътре я чакаше Дейн.
34
Под маската на страха, изписана върху лицето на Дейн, се криеше хубав мъж, но Маркъс не можеше да си го представи до Наоми. Мръснорусата му коса вече изтъняваше и линията на челото беше започнала да пълзи нагоре, променяйки пропорциите на лицето му. Вонята на евтино уиски излизаше от порите му заедно с потта от напрежението. Десният му крак подскачаше несъзнателно, явно така се разсейваше от положението, в което се намираше. Маркъс беше виждал този тик и преди. Трябваше да се бори със себе си, за да не потръпне при мисълта да види Дейн върху Наоми. Не искаше да си представя този човек да грухти и да се поти върху една от най-красивите жени, които бе виждал. Помисли си, че Дейн сигурно е бил най-щастливият мъж, докато е бил с нея, но това е било преди развода, преди убийствата.
— Дейн — започна Лиза, — не съм тук, за да ви измъчвам. Искам да разбера какво се случи с Джоузи. Ако сте невинен, няма от какво да се тревожите. Всичко ще излезе наяве накрая.
Дейн погледна адвокатката си — жена с тясно лице и постоянно свити устни и бръчки на недоволство, които никога не се махаха от лицето й.
— Невинен съм — каза той.
— За какво точно? Защото според мен сте отговорен не само за нападението над Джоузи Калахан, а за много повече неща.
Адамовата ябълка на Дейн подскочи нагоре, после надолу и той преглътна. Маркъс си я представи разрязана от ножа на убиеца и видя кръвта на мъжа да плисва по масата. Затвори очи за момент, за да избистри съзнанието си от картината на смъртта. Никога повече нямаше да може да погледне нечий врат, без да си представи това.
— Какво искате да кажете?
— Говоря за другите жени. Убити хладнокръвно с нож.
— Имате ли доказателства за това? — обади се адвокатката.
— Имаме доказателства, че господин Хана е бил на мястото, където е нападната Джоузи, и нападението е извършено по същия начин, както двете убийства през последните две седмици. И… — погледна го многозначително Лиза — разбрахме, че е имал сексуални връзки и с двете мъртви жени.
Адвокатката стрелна клиента си с поглед. Дейн го избегна.
— Не знаех за това.
— Да видим какво друго крие клиентът ви.
— Моят клиент отрече да има нещо общо с нападението над госпожица Калахан, инспектор Елиът.
— Обаче аз не му вярвам.
Жената се облегна на стола си с лека въздишка. Явно разговорът щеше да продължи дълго.
— Удряли ли сте някога Джоузи, Дейн?
— Никога.
— А да сте я обиждали вербално?
— Карали сме се като всички останали.
— Тя удряла ли ви е някога? — попита Маркъс и Лиза го смрази с поглед.
— Удряла ми е по някой шамар.
— Защо?
— Мисли, че с бившата ми съпруга имаме интимна връзка.
— Което си е точно така, нали? — попита Лиза.
Дейн замълча за момент и започна да дърпа кожичките на палеца на ръката си.
— Не.
— Кога за последен път спахте с Наоми?
— Какво общо има това с обвинението? — намеси се адвокатката.
— Има, и то много. Отговорете на въпроса ми, господин Хана. И помнете, лъжата само ще утежни положението ви.
Дейн отново погледна адвокатката си. Тя кимна. Той въздъхна и се загледа надолу в треперещите си на масата ръце.
— Наскоро.
— Колко скоро?
— Преди около две седмици.
— Значи сте изневерили на Джоузи?
— Да.
— Затова ли е нападнала Наоми?
— Не знам. Не й бях казал нищо.
— Искали сте да попречите на Джоузи да нарани Наоми, нали?
— Ако бях там, непременно щях да й попреча.
— И сте го направили. Спасили сте живота на Наоми.
— Казах ви, че не съм бил там.
— Тогава защо намерихме часовника ви на местопрестъплението?
— Ако наистина е моят часовник, значи някой иска да ме натопи.
— Мислите, че някой иска да ви натопи за опит за убийство на приятелката ви и тормоз над бившата ви съпруга и настояща любовница? Защо някой би направил това? Кой друг би имал основателна причина да се намесва във вашите взаимоотношения?
— Разбирам как звучи — каза Дейн и погледна Лиза, после Маркъс. — Но мога да се закълна, че не съм бил там. Всичко е нагласено.
— Нуждаем се от по-убедителен отговор.
— Нямам друг — извика отбранително той. — Знам само, че не съм бил там. Бях у дома.
— Сам ли?
— Да.
— Значи никой не може да потвърди местонахождението ви за вечерта, когато Джоузи е напуснала апартамента, отишла в гората с бившата ви жена и за малко не умряла?