— Вярвам ти, но не съм аз човекът, когото трябва да убедиш. Трябва да накараш полицаите да ти повярват.
— Ще им кажа истината.
— Надявам се това да помогне.
— Защо да не помогне?
— Полицаите вярват в това, което искат да вярват. Точно като съдебните заседатели по целия свят. Разликата обаче е, че при тях някои правила могат да се заобиколят. Съветвам те да преувеличиш всичко, което чувстваш. Сълзи, молби за справедливост, треперене от страх. — Той спря за момент, погледна я и осъзна, че тя трепери достатъчно и без неговите съвети. — Трябва да избиеш от главите им всяко подозрение към теб, разбираш ли?
— Но с какво право ме арестуваха? Означава ли това, че има някаква улика срещу мен?
— На този етап са им достатъчни само подходящи обстоятелства.
На вратата се почука. Главата на Наоми се извъртя натам.
— Всичко е наред, госпожо Хана. Отпуснете се.
Тя усети месестата му ръка да потупва бедрото й. Потръпна и премести крака си по-далеч от него.
— Влезте.
Вратата се отвори и затвори. По пода се чуха стъпки и дъхът им се смеси с този на други двама души.
— Наоми — заговори Лиза Елиът, — тук съм с детектив сержант Маркъс Кембъл. Налага се да ти зададем няколко въпроса.
Някой придърпа стол към масата в средата.
Какво виждаха двамата детективи в нея в момента? Виждаха ли, че трепери цялата? Чуваха ли колко силно бие сърцето в гърдите й?
— Здравей, Наоми — поздрави и Маркъс.
Наоми кимна с глава. Не вярваше на гласа си, затова не отговори. Страхът я разтърсваше цялата, но под него подаваше глава и гневът.
Записващото устройство беше включено и Лиза Елиът представи всеки един в стаята.
— Наоми, минавам директно към темата — каза накрая. — Часовникът на съпруга ти е намерен на местопрестъплението, опръскан с кръвта на Джоузи.
— На Дейн?
— И това как свързва клиентката ми с престъплението? — попита адвокатът.
— Предвид интимната им връзка…
— Имате предвид приключилата интимна връзка?
— Спала си с Дейн, нали, Наоми? — попита Лиза. Зададе въпроса си нехайно, сякаш имаше нужда някой приятел да опресни паметта й, но той погълна цялото внимание на Наоми, сякаш я бяха накацали мухи.
— Не.
— Сигурна ли си?
— Клиентката ми каза „не“.
— А аз ще я попитам отново: Наоми, спала ли си наскоро с Дейн?
Адвокатът заби поглед в нея. Наоми усети как погледите на всички в стаята се вторачват в нея и я засърбя навсякъде.
— Веднъж.
— Кога?
— След като намерих трупа.
— За записа уточнявам, че госпожица Хана има предвид трупа на Амбър О’Нийл — каза мрачно Маркъс.
„Вярваш ли ми, Маркъс?“
— Значи, след като откри трупа — уточни Лиза, — си се върнала вкъщи и си спала с бившия си съпруг. Прости ми, но това звучи доста зловещо, нали?
— Бях разстроена. Имах нужда от някого…
— Няма нужда да уточняваш — намеси се адвокатът и отново я потупа по бедрото. Този път Наоми трябваше да стисне здраво ръцете си, за да не забие нокти в ръката му.
— Така. И ти спа с приятеля на Джоузи.
— Да, с бившия ми съпруг.
— Който в същото време е партньор на Джоузи.
— Не мисля, че имаме нужда от оценки от този вид, инспектор Елиът — уточни адвокатът.
— Просто уточнявам картинката на случилото се, господин… Уинър, нали? — Лиза въздъхна и му обърна гръб. — И Джоузи изведнъж се оказа на вратата ти?
— Да. Почука и когато й отворих, притисна бухалка за крикет към главата ми.
— Не открихме подобна бухалка на местопрестъплението.
— Ами… убиецът може да я е взел. Достатъчно е да огледате раните и синините по тялото ми, за да се уверите.
— Има много начини човек да се нарани по този начин. Те включват и самонараняване.
— Не мисля, че е удачно да фабрикуваме доказателства — каза адвокатът.
— Още веднъж ви повтарям, господин Уинър, просто оцветявам картината.
— Тогава побързайте, защото боята засъхва.
Настъпи кратка пауза, преди Лиза да заговори отново.
— Изпитваш ли омраза към Джоузи, задето ти отне Дейн?
— Тя не ми го е отнемала. Връзката им започна, след като се разведохме.
— Прекалено близки сте за разведена двойка. Нали именно бившият ти съпруг те е откарал до работа в деня, когато някой е хвърлил тухла към прозореца на кафенето, където работиш?
— Да, случи се веднъж.
— Изглежда много неща са ти се случили по веднъж.
— Казвам ви истината.
— Значи не си мразила Джоузи преди предполагаемото нападение?