Опита се да отпусне мускули, за да спре треперенето, за да прикрие нервността си от сестрите и лекаря, но въпреки усилията гинекологичният стол под нея не спираше да се мести и скърца. Успокоителните, които вляха със система в нея, се оказаха безполезни. Тя продължаваше да усеща бясното препускане на сърцето из гърдите си, както и болката в корема. Сякаш бебето разбираше какво ще стане с него.
Лекарят разговаряше тихо със сестрата; двамата явно бяха с гръб към нея и думите им останаха неразбираеми. Екипът се суетеше около стола й. Нещо изтропа по страничната му част.
— Готова ли си, Наоми? — попита лекарят.
Наоми кимна и стисна зъби. В момента дори само едно зрънце колебание можеше да разбие решителността й.
— В досието ти пише, че бащата не знае за бременността?
Наоми кимна и преглътна бързо сълзите. Дейн си беше у дома, нямаше представа, че тя носи в себе си детето, което той толкова жадуваше, и че в момента лежи върху гинекологичния стол с разкрачени крака в очакване лекарят да го изстърже от нея.
— След процедурата често се наблюдават странични ефекти и съпругът ви трябва да знае за тях: кървене, изтръпване, а в редки случаи — диария и повръщане.
— Цикълът ми и без това е тежък. Няма да му се стори странно.
— Сигурен съм, че вече знаете, но държа да ви повторя, че през първите месеци способността ви за забременяване се увеличава многократно, затова трябва да вземете необходимите мерки и да не допускате сексуален контакт преди края на втората седмица.
„Знам. Винаги съм била внимателна“, каза си тя.
При мисълта за прегръдките на Дейн, мъжа, който бе посял живот в нея, сълзите отново потекоха от очите й, стигнаха до брадичката и продължиха към корема, където растеше тяхното дете. Беше си обещала да не плаче, но се бе пречупила и бентът се отприщи.
— Добре ли сте?
— Добре съм — каза тя и изтри сълзите. — Искам да го махнете от мен.
— Добре. Легнете на стола.
Наоми се отпусна назад, заслушана в скърцането на стремената. Затвори очи и заби нокти в страничната част на стола.
„Съжалявам, много съжалявам, Дейн.“
— Процедурата е кратка, не повече от десет-петнайсет минути, после ще ви настаним в болнична стая да се съвземете, преди да си тръгнете.
— Ще има ли упойка?
— Докато действам с вакуумния апарат из вътрешностите ви, няма да усещате никаква болка. В системата ви имаше седативи, сега ще ви сложа местна упойка. Ще поставя инжекция в шийката на матката, за да сме сигурни, че няма да ви боли.
Наоми си бе представяла, че лекарствата ще я замаят, ще замъглят всичко и процедурата ще й се стори само като част от сънуван кошмар, но изглежда нямаше да е така. Тя заби нокти в дланите си. Щеше да запомни всичко.
— Да започваме ли? Тя кимна.
— Първо ще направя преглед с ръка, после ще вкарам спекулата. Разбрахте ли?
Тя кимна отново. Нямаше сили да говори.
Усети в нея да влизат два пръста в ръкавица и да я опипват отвътре. Едната ръка на доктора притисна корема й ниско долу, сякаш искаше да се срещне с другата ръка.
— Всичко изглежда наред. Сега ще сложа спекулата.
Студеният метален инструмент влезе в нея и започна бавно да я разтваря.
— Опитай се да се отпуснеш, Наоми, иначе ще те заболи.
Дъхът от думите на лекаря затоплиха вътрешната част на бедрата й като нежелана милувка.
Искаше й се да покрие лицето си, за да не виждат болката по него, но не биваше да им дава причина да спират. Отпусна мускули и чу тихия звук на разтварящата се спекула, сякаш нещо чупеше фини костици. Още миг и тя остана безпомощна, изложена на погледите на абсолютно непознати хора.
— Сега ще сложа местната упойка. Може да усетиш леко убождане.
Наоми кимна за пореден път, усещайки с лицето топлината от прожекторите над главата си. Някой избърса с хартиена салфетка потекла по него сълза.
— Добре ли си, Наоми? — попита отново докторът.
— Добре съм. Моля ви, продължавайте.
Иглата проби стената на шийката. Докторът изля съдържанието й, извади спринцовката и я остави на металната масичка с леко изтракване, после помоли сестрата да му подаде инструмента, който щеше да изсмуче живота от утробата й, живот, който беше част от Дейн и от нея, смесица от клетки, които никога нямаше да получат форма.