— Проблемът ми не е с началниците, шефе, а с несправедливостта. Няма как да съм на тяхна страна, когато обвиняват невинен човек за престъпление, което не е извършил.
— И ти го знаеш, защото?
— Просто го знам.
— Желязно доказателство, няма що — свъси вежди тя и отново отвори папката. — А аз имам само жертва, която се кълне, че Наоми е прерязала гърлото й. Каква глупачка съм.
— Не може да се вярва на Джоузи. Тя лъже.
— Не, Маркъс, не може да се вярва на теб. Погледите им се срещнаха отново.
— Защо не си като Блейк? Да изпълняваш нарежданията ми и да си държиш главата ниско долу? Правиш така, че на всички да ни е трудно. Това пречи на разследването.
— Искаш да съм като Блейк? Да карам татко да крие доказателства и улики, за да ме отърве от отговорност? Такива като него не бива да са в системата. Целият участък смърди на корупция.
— Какво каза? — обади се Блейк зад него.
— Не говоря на теб.
— Но говориш за мен. Хайде, обърни се и ми го кажи в лицето.
Маркъс се обърна. Блейк стоеше на прага. Лицето му беше червено. Вените на врата му се бяха издули.
— Ти не трябва да си детектив — каза Маркъс. — Началникът се тревожи, че може да изгуби доверието на съгражданите си заради онова, което сте направили ти и баща ти. Как може всеки от нас да очаква уважение, когато ти си водещ детектив по този случай? Носът ти не трябва да припарва до него, защото самият ти трябва да бъдеш разследван.
— Достатъчно, Маркъс — каза Лиза.
— Каква улика укрихте с баща ти, Блейк? Какво криеш?
— Млъквай — извика Блейк. — Затваряй си устата. Не се е случвало нищо подобно. Бяха само слухове, които можеха да ми костват кариерата, преди да е започнала.
— Кажи истината, Блейк. Какво стана с Хейли Милър? Какво й направи? Ами Амбър? За какво спорехте двамата само няколко часа преди смъртта й? — Той погледна към Лиза, която наблюдаваше Блейк и този път в погледа й се прокрадна сянка на съмнение. — Не знаеше ли за това, Лиза? Няколко часа, преди да убият Амбър, двамата се караха тук, в тази сграда. Тя го молеше за помощ, а той й отказа.
Блейк се спусна към Маркъс с протегнати към врата му ръце. Маркъс ги избегна, хвана го за китката с едната си ръка, с другата сграбчи яката му и залепи главата му върху бюрото на Лиза. При движението една чаша се обърна и водата се разля върху документите, които тя четеше.
— Спрете веднага.
Лиза стана да ги разтърве, но стигна до тях в мига, когато Блейк стовари челото си върху носа на Маркъс. Маркъс залитна назад и успя да избегне следващия удар. Юмрукът на Блейк се заби в стената. Маркъс побърза да вкара два удара в ребрата му, преди Блейк да се прикрие. Лиза го залепи с крак за пода и с едно движение притисна Маркъс към стената.
— Давай, скапаняко — изсъска тя. — Дай ми причина да ти избия зъбите.
Маркъс изпъшка и облиза кръвта от устните си. Кокалчетата на ръцете му пулсираха. Блейк успя да се изправи. На носа му имаше рана и оттам течеше кръв. Лиза застана между тях и сложи ръце на кръста си.
— Не е необходимо да се харесвате, ясно? — каза тя. И тримата дишаха тежко. — Но се налага да работим заедно. Нямам време да гледам как си мерите оная работа, за да докажете кой от вас е по-голям мъж. Защото тук не сме важни ние, а жертвите.
Дишайки тежко, Блейк прониза Маркъс с поглед. Капка кръв от носа му падна на килима.
— Ако още веднъж се случи нещо подобно, ще ви изкарам навън и ще влея малко разум в празните глави, както само аз си знам. Разбрахме ли се?
И двамата кимнаха и изтриха с ръкав кръвта от лицата си, които станаха на червени ивици.
— Марш оттук! — извика тя, седна зад бюрото и отново вдигна мокрите документи.
Кървящи и пухтящи, двамата напуснаха кабинета й. Седнаха на бюрата си, забили поглед един в друг. Никой от тях не искаше да отмести пръв очи.
43
Наоми се събуди от силен удар. Изпищя и подаде глава изпод чаршафите. Нещо бе ударило прозореца й; тя чу как стъклото изпука в рамката и звукът й напомни на чупене на малки кости.
— Кучка! Убийца! — извика някой. Думите отекнаха по празната улица. Тя запуши уши и затвори плътно очите си.
При следващия удар мехурът й се сви от шока, после се изпусна. Урината потече по бедрата й и намокри чаршафите.
— Хей, кучко, махай се оттук! — извика друг глас.
По улицата се чуха десетина стъпки, после всичко утихна.
„Вътре съм в безопасност. Не могат да влязат.“