Преди всичко това да започне, самотата я беше погълнала отвътре и я поведе към скалата, но сега нещата се бяха променили. Сега имаше за какво да се бори. Не можеше да умре и да остави името й да бъде свързвано с тези престъпления, престъпления, които не бе извършила и с които не беше свързана по никакъв начин. Макс не заслужаваше това. Убитите жени не го заслужаваха. Дори и Джоузи, която лежеше в болницата с прерязано от ухо до ухо гърло, не го заслужаваше.
Брендито в дъха й се смеси със соления въздух. Наоми затвори очи и облиза устни да опита резултата.
— Не го прави.
Тя отвори очи и протегна ръце напред. Заслуша се, но чу само вълните отдолу.
— Кой е там?
— Джордж.
Тя нямаше представа откога стои зад нея; беше ли чул крясъците й към вятъра, беше ли видял как хвърли празната бутилка? Може би я следеше от мига, когато бе престъпила прага на дома си.
— Не мисля да скачам — каза тя. — Просто имах нужда от малко чист въздух.
— И може би пространство? — Той приближи. — Може ли да седна?
Тя кимна, прегърна коленете си и ги притисна до гърдите.
— Да си отдъхна от… всичко. От града. От омразата. Журналистите. Сега домът ми прилича на затвор. Имам нужда от свеж въздух.
Той седна до нея. Ръката му докосна нейната.
— Мога да си тръгна, ако…
— Не — отвърна тя, — остани.
Те седнаха мълчаливо един до друг и се заслушаха във вълните на ревящото от бурята море. Стори й се чудесно да бъде близо до някого. Усещаше топлината на тялото му и от това й стана добре.
— Обикновено не пия.
— Нямам намерение да те упреквам. На твое място щях да започна да мятам бутилки много по-рано.
— Аз… просто се опитвам да ги разбера.
— Кого?
— Хората, които ми причиняват това. — Тя усети, че заваля думите. Затвори очи и се съсредоточи върху всяка произнесена сричка. Трябваше да хапне нещо, преди да дойде. — Чул ли си нещо за случилото се напоследък?
— За онази жена в гората ли? Да. Четох го във вестника.
— Казала на полицията, че аз съм го направила, че аз съм я нападнала. Тя… е приятелка на бившия ми съпруг и… ме мрази, защото направих нещо. Не мога да й се сърдя, но да каже в полицията, че аз съм й го причинила, и да остави истинския нападател на свобода, е безумие. Оказва се, че мрази мен повече от човека, който се опита да я убие. Как може някой да постъпва така? Да остави убиеца да се разхожда на свобода и да обвинява невинен човек? Само и само за да ми го върне.
— Не знам — каза той. — По света има много безумци.
— Ще трябва да ти повярвам — каза тя. — Никога не съм излизала от Балкърн Хейтс.
— Наистина ли?
Тя кимна с глава и каза:
— За мен е малко по-различно. Навън има цял един свят, до който никога няма да се докосна. Не искам да се оплаквам, но… не искам да знам какво изпускам. Не искам да разбера, че всичко е едно и също навсякъде. По-добре да си представям, че тревата отвъд Балкърн Хейтс е по-зелена, отколкото аз знам. Да си представям, че животът и хората са различни.
— Има много повече от това място, Наоми. Светът може да не е съвършен, но има какво да ти предложи. Може би ще е добре за теб да влезеш в него и да намериш ново начало.
— Може би — каза тя. — Ти защо дойде тук? Балкърн Хейтс е толкова малко, толкова… незабележително градче.
— Точно това ме привлече. Живях в Лондон повече от десет години и през цялото време мечтаех за тишина и спокойствие. Живот без море, природа, дървета… такъв живот просто те задушава. Откакто съм тук, най-после чувствам, че отново дишам свободно.
— Не се заседявай обаче. Балкърн Хейтс има способността да изсмуква живота от човека.
От него се носеше някакъв сладък аромат, почти женски. Прииска й се да се облегне на гърдите му и да усети ръцете му около себе си. От всички хора, близки до живота й, този, който я накара да се чувства в безопасност, се оказа непознатият съсед.
— Какво ще правиш? За полицията имам предвид.
— Не знам. Те мислят, че аз съм го направила.
— Няма как да вярват, че ти си наранила жената.
— Жените — поправи го тя. — Нападението над Джоузи съвпада с начина, по който са убити двете жени. Мисля, че искат да лепнат и тези убийства на мой гръб.
— А бившият ти съпруг? Не беше ли арестуван и той? Тя кимна.
— Живеем в този град, откакто сме се родили, а за една нощ всички се обърнаха срещу нас.
— Истината ще излезе наяве.