Наоми кимна, докато мислеше трескаво как да спаси и двамата, без да изпрати Джордж в гроба.
— Престори се на заспала — каза тихо Джоузи, докато развързваше ръцете й. — Кажи им, че си добре и че си лягаш отново.
Наоми кимна и щом усети въжето да се разхлабва, раздвижи ръцете си. Щом Джоузи говореше за сън, значи беше късно. Нямаше представа колко време бе останала в безсъзнание от удара по главата.
На вратата се позвъни отново. Джордж простена в краката й. Дъхът му раздвижи косъмчетата на глезените й.
— Млъквай — изсъска Джоузи и го ритна в корема. Той изпъшка, задави се и изплю събралата се в устата му кръв по краката на Наоми и дъските под тях.
Наоми разтри китките си и избърса кръвта на Джордж от краката си.
— Отивай — изръмжа Джоузи.
Наоми се изправи и олюлявайки се, тръгна напред. Главата й сякаш нямаше връзка с крайниците. Отключи вратата, размазвайки кръв навсякъде. Студеният въздух нахлу в коридора.
— Да? — каза тя през пролуката.
— Госпожице Хана, ние сме полицай Едуардс и полицай Кейт Финч. Искахме да проверим дали сте добре.
— Бях заспала.
Наоми чу гласа на Джордж, заглушен от парцал или от ръка.
— Извинете ни — каза полицай Едуардс. — Повече няма да ви безпокоим.
— Няма нищо, така се чувствам в безопасност.
„Чуйте страха в гласа ми. Подушете кръвта.“
Тя прокара ръка по стената и напипа ключа за лампата. Ако включеше осветлението, щяха да видят кръвта, но Джордж щеше да умре; ножът беше до врата му. Представи си как дръжката помръдва с ударите на сърцето му и кръвта плисва по стената и свали ръка от стената.
— Ще бъдем тук цяла нощ. Ако имате нужда от нас, да знаете, че сме отзад.
Наоми кимна и остана на прага дори когато те се обърнаха и тръгнаха по алеята с надеждата да усетят, че не иска да си тръгнат.
— Затвори вратата — сръчка я Джоузи зад гърба й. Гласът й беше само шепот, но Наоми подскочи и побърза да затвори.
Джоузи я прегърна през врата с едната си ръка и я долепи до стената. Наоми изскимтя.
— Добър опит, но те са тъпи като галоши — каза Джоузи. Устните й бяха толкова близо до лицето на Наоми, че можеше да усети вкуса им. — Няма да дойдат пак до сутринта. Само си помисли как ще се забавляваме дотогава.
58
Маркъс привърши разговора с колегата си от участъка. Последните му думи бяха: „Донеси клещи. Той е с белезници“.
Попилата в килима урина беше влязла през панталоните му, докато стоеше на колене до жертвата. От миризмата можеше да заключи, че Дейн е тук от поне ден, плътта му гниеше в собствените му нечистотии и кръв, потта засъхваше по тялото му. Маркъс огледа лицето на мъжа. Зад маската на подутата и разранена кожа той изглеждаше обзет от ужас.
— Ще се оправиш, Дейн. Колегите ми ще дойдат скоро и ще махнат белезниците. Кой ти го причини?
— Тя е луда — каза Дейн завалено, сякаш се опитваше да говори с хапка хляб в устата си. — Тя ще…
— Какво? Какво ще направи тя, Дейн? Кой го направи?
— Джоузи — каза той през счупените си зъби. По лицето му се спусна една сълза. — Тя е…
— Сега я няма. Ти си в безопасност. Ще я намерим.
На Маркъс му прилоша от чувството за вина. Подозираха Дейн в престъпление, вместо да го пазят.
— Наоми… — каза той с отпаднал глас. — Спасете Наоми.
Маркъс повдигна главата на Дейн, която се люлееше и се удряше неконтролируемо в радиатора.
— Какво ще стане с Наоми? — попита той. — Дейн, какво ще стане с Наоми?
— Джоузи… — беше му трудно да оформи думите. Всеки звук му костваше секунди. — Тя ще направи нещо на Наоми.
— Тя ли ти го каза?
Дейн преглътна звучно. Кимна толкова леко, че Маркъс трябваше да го попита още веднъж.
— Да.
Маркъс извади телефона със свободната си ръка и набра Били.
— Наоми добре ли е? Проверихте ли я?
— Да, всичко е наред. Беше заспала и ние я събудихме.
— Преди колко време?
— Какво?
— По дяволите, Били! Попитах преди колко време бяхте при нея.
— Преди половин час, може и по-малко. Каза, че се връща в леглото.
— И нямаше друг човек в къщата?
— Не сме влизали, говорихме с нея на вратата.
— Имахте ли усещането, че вътре има още някой?
— Не, според мен беше сама. Какво става?
— Дейн Хана е закопчан с белезници за радиатора в апартамента си. Линейката пътува насам. Джоузи Калахан го е направила.
— Искаш ли да дойдем?
— Не, искам да предпазите Наоми. Дейн каза, че Джоузи искала да си отмъсти на Наоми, затова я дръжте под око.