— Да вземем например теб — каза тя, преглъщайки. — Щяла си да сложиш край на живота си, ако Дейн не те е спрял. Ох, защо го е направил! Щеше да ни спестиш много мъки.
Дейн бе споделил с Джоузи прекалено много. Дали й бе разказвал само когато го бе питала? Или непрекъснато я бе споменавал, както твърдеше тя?
— Жал ми е за теб — каза Наоми с толкова дрезгав глас, че прозвуча като грачене. — Жал ми е, че искаш мъж, който не дава пукната пара за теб.
Джоузи скочи на крака и сграбчи брадичката й.
— Затваряй си устата.
— Той те е видял такава, каквато наистина си. Сигурно те мрази не по-малко, отколкото ти мен.
Водката се разля върху раните й и влезе в тях през изгорялата кожа. Болката беше толкова страшна, че тя не намери сили да извика. Течността тръгна по полуголото й тяло, попи отпред и отзад и извървя пътя до вързаните й ръце, напоявайки въжето и кожата под него. Можеше да се закълне, че чува цвъртенето й върху раните си.
Джоузи седна отново до огъня и хвърли празната бутилка на пода. Тя тупна с тежък звук.
— Нямаш представа какво има между мен и Дейн — каза тя тихо и някак тъжно. — Той ще ми прости за онова, което му причиних, и един ден ще ми благодари, че те отстраних от живота ни. Още не знае, но ще разбере кой го съсипа. Ще види истината. Аз ще чакам колкото се наложи.
Наоми отново дръпна въжето и на мига усети, че напрежението отслабна. Едната й ръка беше свободна.
— Не мога да го намразя — прошепна Джоузи, загледана в огъня. — Иска ми се да можех, но не става. Той не искаше да се отнася с мен по този начин. Ти го караше. Не мога да го мразя за това.
Наоми успя да освободи и другата си ръка. Бързо развърза вървите, които придържаха глезените към краката на стола, прехапвайки устни, за да не изохка от болка.
— Той ще ме обикне отново, Наоми. Сигурна съм. Ти ще умреш и всичко отново ще дойде на мястото си.
Наоми се спусна с прострени напред ръце и блъсна Джоузи с цялата си сила, запращайки главата й в огъня. Из стаята се пръсна жарава и опари кожата й. Ръженът изтрака страховито върху решетката. Огънят в камината изрева яростно и се уви около тялото на Джоузи, тя запищя и зарита с крака и ръце. Крещеше като животно с огнена уста. Главата й се удари в отвора на комина. Докато се бореше с огъня, тя одра лицето на Наоми с дългите си нокти. Краката на Наоми се подкосиха, дробовете й се изпълниха с черен дим. Джоузи изпищя в агония и започна да се гърчи. Пламъците отхапваха парчета кожа от нея, но тя намери сили да протегне ръце към гърлото на Наоми и да го стисне.
— Умри! — изрева диво. От очите й закапаха горещи сълзи и паднаха върху лицето на Наоми.
Наоми заопипва трескаво въздуха около себе си, върху нея се посипаха искри и изгоряла пепел. Напипа хладното стъкло на бутилката от водка и я стисна здраво за гърлото. Замахна и я разби в главата на Джоузи. Камината експлодира, навсякъде се посипаха огън и счупени стъкла. Искрите стигнаха до Наоми, парченцата стъкло се заплетоха в косата й. Джоузи простена през стиснати зъби и вдигна ръце към главата си.
Наоми заби нокти във въздуха пред себе си. Един кичур коса опари ръката й. Тя го стисна здраво, повлече Джоузи по пода, хвърли се върху нея и притискайки я надолу с хълбок, претърси пода за парче от счупената бутилка или друго, каквото и да е, за да се защити. Пръстите й откриха ръжена до обърнатата решетка в мига, когато ножът проникна в нея малко над пъпа.
— Умри, кучко! — изрева Джоузи.
Наоми усети хладното острие, то остана студено дори когато топлата кръв обля корема й. Мускулите й се стегнаха около него като стиснати устни, после се отпуснаха, разрязани от ножа. Сълзите не спираха да текат по лицето й. Тя стисна ръжена с две ръце.
— Не, Джоузи — преглътна сълзите тя. — Ще живея.
Вдигна ръжена над главата си, извика от болката, когато острието в нея се раздвижи, и го стовари върху нея с последните си сили.
Джоузи охлаби хватката около дръжката на ножа. Той завибрира в раната, пулсирайки с ритъма на сърцето й. Наоми го хвана и с писък го извади от себе си. Кръвта заля ръката й и закапа от пръстите. Ножът падна на пода и издрънча.
В стаята настъпи тишина. Чуваше се само пукането на дървата в камината и клокочещата кръв в гърлото на Джоузи. Наоми вдигна отново ръжена и удари още веднъж, после още веднъж и продължи, докато усети топлината от кръв под пръстите си. Ръженът беше влязъл дълбоко във врата на Джоузи и ударил в кокал, започна да я задушава.
Наоми пусна ръжена, изскимтя и покри уста с окървавените си ръце. Вкусът на Джоузи беше по устните й.