От другата страна на улицата, вляво, имаше магазин за хранителни стоки, аутлет за обувки и две-три празни помещения, а вдясно се намираше кафене. Евтино и непретенциозно. Витрината бе малка, но през нея можеше да се държи под око пералнята. Дано храната е прилична, помисли си Ричър. И кафето.
Ричър свърна в страничната пряка, зави по алеята и откри задния вход на пералнята. Вратата беше огнеупорна, изработена от стоманена ламарина. Стандартно промишлено производство, нищо специално. Вероятно такова бе изискването на общинската администрация или на застрахователната компания. И отзад бе заключено.
Ричър се върна обратно. Премери с крачки дълбочината на сградата, от задната алея до предната улица. Оказа се прекалено голяма. Два пъти по-голяма от дълбочината, която установи през витрината на обществената пералня. Което означаваше, че отзад има още едно помещение с почти същите размери. Склад може би или офис, където Скорпио въртеше онзи бизнес, който даваше храна на слуховете.
Постоя в тъмнината около минута, после се върна по обратния път. Отби се в магазина за хранителни стоки на срещуположния ъгъл. Реши, че чаша кафе ще му се отрази добре. А може би и един сандвич. Беше гладен. Забеляза, че някой друг също е влязъл да засити глада си. Стоеше на бара, където се сервираше храна, и пиеше кафе от пластмасова чаша. Беше дребен мъж, стегнат и жилав, с тъмен костюм и вратовръзка. Очевидно си бе поръчал обилна вечеря, която включваше пържено яйце и огромни количества настъргано сирене. Явно не се безпокоеше за холестерола си. Продавачът уви остатъците от вечерята в хартия, а после и в алуминиево фолио. Подаде ги на мъжа с костюма, който се обърна, мина покрай Ричър и се насочи към вратата.
Ричър също си поръча сандвич — с бял хляб, ростбиф, швейцарско сирене, майонеза и горчица. Плюс кафе. Продавачът се извърна и включи машината за рязане. Ричър го попита:
— Какво знаете за обществената пералня?
Мъжът се обърна. Острието изсъска зад гърба му и се завъртя.
Отначало изглеждаше объркан, после малко враждебен, сякаш подозираше, че Ричър се подиграва с него. Накрая изражението му стана угрижено, все едно се опитваше да реши трудна аритметична задача и получаваше грешен отговор.
— Това ме попита и онзи човек — каза той.
— Онзи, който си взе сандвич с яйце?
— За какво му е обществена пералня? Хора с костюми като неговия ходят на химическо чистене. Освен това там колосват ризите за долар и половина на парче. Нали така?
— Ей сега се връщам — отвърна Ричър.
Излезе навън и огледа тротоара. Нямаше и следа от мъжа с костюма и вратовръзката. Нито ехо от самотни стъпки в нощта.
Ричър се върна в магазина, пристъпи към бара и мъжът, който приготвяше сандвича му, каза:
— Може да е искал да си изпере бельото. И чорапите. Но пък в хотелите има пликове за пране в гардеробите. Човек като него не би седял на едно място, за да гледа как се въртят мехурчетата.
— Смятате, че е отседнал в хотел?
— Не е местен. Видяхте ли го? Приличаше на важна клечка. Бих казал, на адвокат, пристигнал в града във връзка с важен случай, но не ми се стори достатъчно богат. Затова си мисля, че е данъчен или нещо подобно. Във всеки случай, държавен служител. А после вие зададохте същия въпрос. За обществената пералня. Но не мисля, че сте данъчен, по-скоро сте полицай. Затова предполагам, че Артър Скорпио ще си има неприятности.
— И как се отнасяте към това?
— Зависи.
— От какво?
— Дали ще се получи или не. Господин Скорпио е имал неприятности и преди. Но винаги се е измъквал.
8
На следващата сутрин Ричър излезе от стаята си още с първите слънчеви лъчи. Върна се по маршрута, по който бе минал вечерта, с изключение на последните две преки, които заобиколи от разстояние. Излезе на алеята и огледа пералнята на Скорпио отдалече.
Пред задната врата стоеше охранител. Беше се облегнал на стената със скръстени на гърдите ръце, облечен с черно сако, черен пуловер, черен панталон и черни обувки. Вероятно четирийсетгодишен, вероятно висок метър и осемдесет и осем, вероятно тежък около деветдесет и пет килограма.
Ричър се върна обратно и заобиколи отново на същото разстояние от две преки, за да приближи кафенето отзад, без да го види никой. Предположи, че там също ще има алея. Като зад пералнята на Скорпио. Необходимо удобство. Кафенетата и закусвалните изхвърляха много отпадъци. Черупки от яйца, утайка от кафе, хартиени опаковки, остатъци от храна… Цели варели с използвана мазнина. А щом имаше задна алея, трябваше да има и кухненска врата. И тя щеше да бъде отворена. Ричър не се съмняваше, че такива са законовите изисквания. Тази врата трябва да стои отключена в работно време. За да служи като авариен изход за готвача. Още една необходимост. Защото кухните на заведенията пламваха лесно и горяха като напалм.