— Нямам оправдание, сър — отвърна Ричър отново по навик.
— Трябва да ви задам един очевиден въпрос. С какво се занимавате в момента?
— С нищо.
— Какво означава това?
— Дълга история, господин генерал. Не бих искал да ви губя времето с нея.
— Майоре, вие несъмнено разбирате, че съобщаването на лични данни за настоящ или бивш военнослужещ е забранено от поне деветнайсет различни разпоредби. Единствената възможност е свръхсекретно и неофициално предаване на информация от уста на уста между двама випускници на „Уест Пойнт“. Като проява на любезност. Следователно двамата с вас сме изправени пред въпрос на взаимно доверие. Вероятно той е по-важен за мен, отколкото за вас. Можете да разсеете притесненията ми, като ми помогнете да ви преценя по-добре.
Ричър помълча секунда-две.
— Не ме свърта на едно място — каза той. — Не се съмнявам, че ако дадете достатъчно време на онези от Министерството по въпросите на ветераните, непременно ще измислят име на това състояние. Може дори да получа обезщетение от правителството.
— Медицински ли е проблемът ви?
— Някои твърдят така.
— Това притеснява ли ви?
— Не, просто не мога да се застоявам дълго на едно място.
— Колко често се местите?
— Непрекъснато.
— Смятате ли, че подобен начин на живот подхожда на възпитаник на „Уест Пойнт“?
— Мен ме устройва идеално.
— В какъв смисъл?
— Нали се борим за свобода? В моите очи свободата изглежда точно така.
Генералът каза:
— Има стотици причини, поради които човек може да продаде свой пръстен. Или да го заложи. И не зад всяка от тях се крие проблем. В случая може да става въпрос за съвсем невинна причина.
— Наистина ли? Не ми звучи логично, господин генерал. Звучи ми, сякаш си търсите извинение. Макар да сте прочели досието ѝ. Явно то не ви е убедило напълно. И сега прибягвате до слухове, които сте чули. Защото сте се разтревожили. Мисля, че дълбоко в себе си искате да ми кажете името ѝ. Затова нека отгатна. Свалила е униформата и е изчезнала от радара.
— Преди три години.
— След какво?
— След пет трудни мисии в Ирак и Афганистан.
— Какво е правила там?
— Неприятни неща, предполагам.
— Дребничка ли е?
— Като птиче.
— Тя е — заяви Ричър. — Време е да вземете решение, господин генерал. Какво ще правите?
Началникът на „Уест Пойнт“ не отговори.
Ричър, който не откъсваше поглед от витрината, видя черен седан да намалява и да спира от другата страна на улицата. Точно пред обществената пералня. Шофьорската врата се отвори. От колата слезе висок и слаб мъж. Петдесетинагодишен. Посребрената му коса бе подстригана късо. Бе облечен в черен костюм и бяла риза, закопчана догоре, но без вратовръзка. Спря на тротоара за секунда и погледна въпросително охранителя до вратата, който поклати глава, сякаш за да каже: Никакви проблеми, шефе.
Артър Скорпио.
Той кимна на охранителя, мина покрай него и влезе вътре.
Горилата напусна поста си, тръгна в противоположната посока, качи се в колата на Скорпио и потегли. Вероятно за да я паркира в някоя пряка или на алеята отзад. Вероятно щеше да отсъства пет минути. Първото от две подобни отсъствия. По-късно, в края на работния ден, щеше да отиде, за да докара колата. Два петминутни прозореца дневно.
Тази информация можеше да се окаже полезна.
В ухото на Ричър прозвуча гласът на началника на „Уест Пойнт“:
— Тя може да не иска да я намерите. Не ви ли е минавало през ума? Хората се връщат променени от тези места. Особено след пет мисии.
— Не се опитвам да ѝ продам екскурзия до Мексико. Ще я открия, ще я наблюдавам отдалече и ако преценя, че всичко е наред, ще си тръгна.
— А как ще я откриете? Тя е изчезнала. Името ѝ ще ви помогне ли?
— Няма да ми навреди — отвърна Ричър. — Ще проследя пръстена и ще открия някой, който я познава.
— Името ѝ е Серина Роуз Сандерсън — каза генералът.
9
Ричър продължаваше да гледа през витрината и видя, че охранителят се появява отново, след като е паркирал колата на Скорпио. Зае предишното си място, облегна се на стената вляво от вратата на пералнята и скръсти ръце с невъзмутимо изражение. Отсъства от поста си малко повече от пет минути. Вътре все още нямаше клиенти.
Ричър попита по телефона:
— И откъде е Серина Роуз Сандерсън?
— Когато е постъпвала при нас, е посочила, че родният ѝ щат е Уайоминг — отговори генералът. — Само с това разполагаме. Смятате ли, че се е върнала там?