Точно в полунощ

— Зависи — каза Ричър. — Домът е първото място, където се връщат някои хора. И последното за други. Какво още можете да ми кажете?

— Завършила е, преди аз да заема този пост — отвърна началникът, — но досието ѝ е впечатляващо. Била е много близо до върха, но е останала в подножието му. Никога не е била сред първите пет, но винаги сред първите десет. Избрала е пехотата, което през две и пета година се е смятало за добро решение за жена. Знаела е, че никога няма да попадне на бойната линия, но е предполагала, че хаосът ще я изтика достатъчно близо до фронта. Не се съмнявам, че точно това се е случило. Поделенията за непосредствена поддръжка са били доста натоварени. Непрекъснато са доставяли боеприпаси и продоволствия, което е довело до множество крайпътни инциденти. Плюс изтегляне в тила на повредени бойни машини, което би могло да я изложи на вражески огън. Трябвало е да носи оръжие дори когато не е била на служба. Не се съмнявам, че е попадала в престрелки. Тези поделения дават доста жертви. Получила е „Бронзова звезда“ и „Пурпурно сърце“, което означава, че е била ранявана.

— Чин?

— Майор — отвърна началникът на „Уест Пойнт“. — Като вас. По време на последната си мисия е изпълнила много отговорна задача. Ръководила е войниците умело. Академията би трябвало да се гордее с нея… поне на хартия.

— Благодаря ви, господин генерал — каза Ричър.

— Действайте, но внимателно.

— Не се притеснявайте.

— Въпреки това се притеснявам.

— Защо?

— Прочетох и вашето досие — обясни генералът. — Ако го погледна под съответния ъгъл, ще видя какво се крие зад думите. Били сте ефективен, но твърде безразсъден.

— Наистина ли?

— Знаете го много добре. Но винаги ви се е разминавало.

— Така ли?

— Всеки път. Винаги сте се измъквали с лавров венец.

— В такъв случай направете логичния извод, господин генерал. Не съм бил безразсъден. Разчитал съм на изпитани методи, на които отново ще разчитам. Това е точно обратното на безразсъден.

— Позвънете ми отново — каза генералът. — Искам да знам какво се е случило със Сандерсън.

Втори ден поред Глория Накамура отиваше рано на работа. Паркира колата си и се качи по стълбите. Секретарката я уведоми, че лейтенантът иска да я види. Веднага щом се появи. Бързо, но не спешно. Гласът му звучал сравнително спокойно по телефона. Не бил особено ядосан.

Накамура остави чантата си на бюрото и тръгна към кабинета на лейтенанта. Той заемаше ъгловото помещение в далечния край на коридора. Човекът бе спечелил битката с рака, но бе излязъл от нея кожа и кости. Въпреки това изглеждаше озарен от някаква необикновена вътрешна енергия. Бе останал на служба, макар да бе навършил години за пенсия, и бе решил да извлече максимума от това. Да извърши велики дела. Дълбоко в себе си Накамура смяташе, че срещата със смъртта е подействала отрезвяващо на лейтенанта. Човекът се страхуваше да не бъде забравен.

Завари го зад бюрото му. Четеше имейли.

— Изпратила си ми информация за Артър Скорпио — каза той.

— Да, шефе — отвърна Накамура. — Гласово съобщение от Уисконсин. Но ситуацията претърпя развитие.

— Голямата стъпка е тук?

— Да, шефе, така смятам. Но преди него се е появил някакъв частен детектив от Чикаго.

— Той пък какво иска?

— Не казва. Но го проверих. Специалист по издирване на безследно изчезнали е. Много скъп детектив.

— И кой е изчезнал?

— Около два милиона души в цялата страна.

— Имаме ли основания да подозираме, че някой от тях е прал дрехите си при Скорпио?

— Никакви.

— Разкажи ми за Голямата стъпка.

— Ветеран от армията на име Джак Ричър. Попаднал на пръстен от „Уест Пойнт“ в някаква заложна къща и решил да проследи как е попаднал там.

— Това да не му е хоби?

— Не, по-скоро е въпрос на военна чест. Или морално задължение. Нещо на границата на сантименталното според мен.

— Каква е връзката със Скорпио?

— Вероятно пръстенът е бил откраднат и продаден от Скорпио на рокер в Уисконсин на име Джими Плъха, който на свой ред го е препродал на собственика на заложната къща, където Голямата стъпка, тоест Ричър, го е видял. Според Ричър собственикът на заложната къща му е съобщил името на Джими, който пък му е съобщил името на Артър Скорпио. Сега той иска от Скорпио следващото име. И така нататък, до края на веригата. Ричър държи да върне пръстена на законната му притежателка.

— Скорпио няма да му каже нищо.

— Предполагам, че ще му каже. Не мисля, че Ричър ми разкри цялата истина около случилото се в Уисконсин. Едва ли рокер, който пласира крадени вещи, ще разкрие доброволно каквото и да било за своя бизнес. Особено името на доставчика. Трябва да прослушате записа. Джими Плъха звучи уплашен.