— Карай — подкани го Ричър. — Не разполагам с цял ден.
Потеглиха. Завиваха ту наляво, ту надясно по улиците в центъра и накрая се върнаха в занемарения квартал с ниските наеми. Спряха пред пералнята. Горилата отново извади револвера. Сигурно го правеше, за да оправдае репутацията си пред Скорпио. Ричър не възрази. Защо не? Не му пречеше. Изчака го да заобиколи и да му отвори вратата, след което излезе. Горилата кимна към входа на пералнята. Ричър влезе вътре. Посрещнаха го миризма на влага и сапун, охранителят от задната врата, подпрял се на една пералня, и самият Артър Скорпио, седнал на пластмасов стол. Скорпио не помръдваше, сякаш бе клиент, хипнотизиран от въртящите се барабани.
Когато пристъпи към него, Ричър видя, че сипаничавото му лице е неестествено бяло, като третирано с химикали. На този фон очите му изглеждаха още по-черни. Беше висок и слаб. Може би метър и осемдесет и осем. И може би седемдесет и два-три килограма. Но само ако имаше повече монети в джобовете си. Бе кожа и кости и на всичкото отгоре ръбест като кремък.
Горилата, която бе охранявала задната врата, се отлепи от пералнята и пристъпи към Ричър. Другият, който бе шофирал колата, застана зад гърба му.
— Какво искаш? — попита Скорпио.
— Продал си един пръстен на Джими Плъха — отвърна Ричър. — Искам да разбера как е попаднал у теб.
— Сбъркал си човека. Моят бизнес е с перални. Не познавам никакъв Джими.
— Добре ли върви бизнесът?
— Не се оплаквам.
— Скромен си. Бизнесът ти върви повече от добре. Паричният поток е толкова голям, че си наел двама души да го държат под око. Само че не знам как е възможно това. Не виждам никакви клиенти.
— Обвиняваш ли ме в нещо?
От другата страна на улицата спря светлосиня кола. Американско производство. Вероятно шевролет. Съвсем обикновен. Базов модел, без никакви екстри. Зад волана седеше дребничка азиатка. Черна коса, черни очи. Строго изражение. Накамура. Тя изключи двигателя, но не помръдна от мястото си, само се извърна и впери поглед във витрината на пералнята. Гледаше точно над капака на паркирания линкълн на Скорпио. Очите ѝ следяха Ричър през две стъкла и десетина метра въздух.
Ричър се обърна към Скорпио и каза:
— Джими Плъха ти е оставил гласово съобщение, затова си наел тези хора. Предупредил те е, че идвам. Ето ме тук. От теб зависи колко дълго ще остана.
— Първо, нямам представа за какво говориш — отвърна Скорпио — и, второ, знаеш ли кой седи в онази синя кола отсреща?
— Ченге. Инспектор Накамура.
— Която редовно ме преследва и тормози, както сам виждаш. Поради причини, които нямат нищо общо с истината. Но този път може да има полза от нея. Ти си проникнал незаконно тук и тя може да те арестува. Една полза от данъците, които плащам.
— Плащаш данъци?
— Обвиняваш ли ме в нещо?
— Не съм проникнал незаконно. Ти ме покани тук. При това настоятелно.
— Опитвам се да ти кажа да пъхнеш глупавите си заплахи там, където слънцето не огрява. От мен зависело колко дълго ще останеш. Какво ще направиш, при положение че сме под полицейско наблюдение?
— Знам името ѝ, защото разговаряхме. Каза ми, че не се радваш на особена популярност в полицейското управление.
— Чувството е взаимно.
— Това е кодова фраза. Преведена на обикновен английски, означава, че мога да ти откъсна ръката и да те пребия до смърт с нея, а полицията няма да ми попречи. Нещо повече, ченгетата ще поканят публика и ще продават билети за това зрелище.
— Каква кодова фраза? И ти ли си ченге? Откъде се взе?
— Ченгета ли очакваш? Сбъркал си с мен. Аз съм обикновен човек, който иска да ти зададе въпрос. Отговори ми и ще си тръгна.
— Не ме попита как те открих — отвърна Скорпио.
— Няма нужда. Досетих се вече. Благодарение на мястото, където се появи твоят охранител. Бил е човек от персонала на китайския ресторант. Подхвърлил си му някой и друг долар. Работещите в подобни заведения са доста приказливи. И всичките имат мобилни телефони. Така си разменят съобщения. Резултатът е чудесна малка мрежа от информатори. Нископлатена и недооценена. Казали сте им кого търсите. На базата на гласовото съобщение, оставено от Джими. Оглеждайте се за Голямата стъпка, излязъл от гората. Така се е изразил Джими, нали?
— Не познавам никакъв Джими. Това се опитвам да ти кажа. Мога да си седя тук и да отричам чак до вечерта. И ти нищо не можеш да ми направиш, защото отвън те гледа едно ченге.
— Тя може да си тръгне.
— Не, няма. Ще стои тук цял ден. Няма да си тръгне преди нас. Какво ще направиш тогава? Ще хукнеш след нас? Което ме подсеща нещо друго. Пожелавам ти приятно прекарване в града. Няма да те обслужат никъде. Няма да получиш нищо за ядене. Няма да получиш нищо за пиене. Няма да получиш дори легло. Още една мрежа, която работи за мен.