— Не се съмнявам, че си местният Ал Капоне — отвърна Ричър. — Въпреки че се возиш в най-скапаната кола на света.
— Я се разкарай! Губиш времето на всички ни. Не можеш да направиш нищо. Не и докато се намираш под полицейско наблюдение. И не ми говори за разни кодове. Ама че глупост! Та това е Америка.
— Искаш ли да пробваме? — предложи Ричър. — Аз ще те ударя по лицето и ще засечем времето. Да видим кога ще се появи Накамура.
Двете горили пристъпиха към Ричър. Не извадиха оръжие. Не го удариха, не го побутнаха. Не можеха да го направят. Накамура гледаше. Застанаха от двете страни на стола на Скорпио, после пристъпиха крачка напред. Препречиха пътя на Ричър, който стоеше с лице към тях, на една ръка разстояние. Така образуваха малък равностранен триъгълник.
— Още ли гледа? — попита Ричър.
— По-внимателно от всякога — отвърна Скорпио.
— Ще отговориш ли на въпроса ми?
— Сбъркал си човека.
— Добре — каза Ричър. — Разбрах.
Той вдигна ръка във въздуха в жест на примирение, с който сякаш признаваше поражението си, сякаш искаше време да си помисли или да направи нещо друго, което би могло да му помогне. Замисли се и каза:
— Ами ако…
Но не довърши въпроса. Вместо това постави длан на челото си и го разтри, сякаш се опитваше да облекчи главоболие или да намери подходящата дума, след което вдигна и другата си ръка и прокара пръсти през косата си с бързо движение напред-назад. Накрая свали ръце и постави пръсти пред устата си, точно над присвитите си устни, все едно се бе замислил за нещо. Разтри очи и притисна силно двете си слепоочия като човек, който се намира на една крачка от решението.
В резултат на всичко това двете ръце на Ричър се озоваха на нивото на очите му, без никой да заподозре каквото и да било. Дясната му ръка се изстреля напред и се върна назад с невероятна скорост — движението приличаше на стрелкане на змийски език, пръстите му се свиха в юмрук и удариха в лицето мъжа, който стоеше вдясно от стола на Скорпио. В удара нямаше особена сила. Резултатът бе счупен нос може би. Нищо повече. Но това бе достатъчно. Целта бе да извади този тип от строя за една секунда. По пътя си назад същата тази дясна ръка, подпомогната от въртеливо движение в кръста и раменете, нанесе мощно кроше в гърлото на мъжа, застанал вляво от стола на Скорпио. Гърлото бе за предпочитане пред лицето. Нямаше кости. Мъжът отляво падна на пода като чувал с картофи.
Междувременно Ричър промени посоката на въртене на тялото си и заби също толкова силно кроше в гърлото на човека вдясно. Идеална симетрия. По-малко от три секунди от началото до края.
Максимална оценка за сила. Максимална оценка за стил.
Охранителят вдясно падна бавно, като улична лампа при автомобилна катастрофа. Ричър чу тупване върху линолеума, последвано от пукот на кости. Самият той не помръдна от мястото си, сякаш нищо не се бе случило.
— Останахме само двамата — каза Ричър.
Скорпио не отвърна нито дума.
— Ченгето излезе ли от колата? — попита Ричър.
Скорпио отново не отговори.
Ричър се наведе първо наляво, после надясно и извади револверите от джобовете на двете горили. Бяха абсолютно еднакви. „Смит и Уесън“, на вид по-стари от самия Ричър. Прибра ги в джобовете си и повтори въпроса:
— Ченгето излезе ли от колата?
— Не — каза Скорпио.
— А посегна ли към телефона?
— Не.
— Към радиостанцията?
— Не.
— Какво прави?
— Само гледа.
— Помниш ли какво ти казах? Предложих ти да пробваме.
Скорпио не отговори.
Накамура видя двамата охранители да застават пред Скорпио, който се излягаше в пластмасовия си стол като император на трона си. Ричър стоеше с лице към тримата. Съвсем близо. На една ръка разстояние. Размениха няколко реплики. Два въпроса, два отговора. Кратки изречения. По същество. После Ричър се почеса по главата. Като че ли получи някакъв силен спазъм, след което двете горили паднаха без никаква видима причина. Явно той ги бе ударил.
Тя посегна към вратата. Но спря.
Това е чудесно. Няма да се намесваш.
Накамура си пое дълбоко дъх и продължи да наблюдава.
Ричър седна на стола до Скорпио. Настани се удобно, протегна крака и впери поглед пред себе си. Скорпио не помръдна от мястото си. И не каза нито дума. Приличаха на двама възрастни мъже, които гледат футболен мач. Охранителите продължаваха да лежат на пода. Дишаха, но с усилие.