Жена ми би заявила, че изпитваш чувство за вина, породено от… нещо.
Погледна надясно към отсрещния хоризонт, който се простираше от другата страна на автобуса.
Накамура прекоси коридора, който водеше до ъгловия кабинет на лейтенанта, и влезе. Той вдигна поглед. Очите му блестяха неспокойно.
— Голямата стъпка си тръгна — каза тя. — Скорпио отговори на въпроса му. Следваща спирка — Уайоминг.
— Какво има в Уайоминг?
— Скорпио е получил пръстена от някой си Портърфилд от градче на име Мюл Кросинг. Преди около шест седмици.
— И как Голямата стъпка накара Скорпио да се разприказва?
— Като елиминира охраната му. Сигурно Скорпио е разбрал, че той е следващият.
— Видя ли го с очите си?
— Не съвсем — призна Накамура. — Стана много бързо. Не мога да се закълна какво точно се случи. Не мога да свидетелствам в съдебната зала.
— В такъв случай не разполагаме с нищо — отвърна лейтенантът. — Дори сме направили крачка назад. Телефоните на Скорпио мълчат. Това означава, че е отишъл в дрогерията и си е купил апарат с предплатени минути. Което пък означава, че не можем да проследим на кого или къде се обажда.
На близо хиляда и петстотин километра на изток от Рапид Сити една жена на име Тифани Джейн Макензи набра мобилния телефон на Тери Брамал. Тя седеше в скъпата кухня на просторната си къща в стил Тюдор, разположена на Златния бряг, северно от центъра на Чикаго. Звъня, звъня, но никой не вдигна. Включи се гласова поща и мъжки глас я подкани да остави съобщение.
— Господин Брамал, обажда се Тифани Макензи. Исках да разбера дали сте постигнали някакъв напредък към момента или не. И в двата случая бих желала да ви чуя, затова ви моля да се свържете с мен при първа възможност. Благодаря и дочуване.
След това госпожа Макензи използва телефона, за да провери електронната си поща и да посети любимите си интернет страници, стаи за чат и форуми.
Брамал не ѝ отговаряше.
Ричър слезе от автобуса в Бъфало. Вариантите оттук нататък бяха ограничени. Нямаше директна връзка с Ларами. Линията стигаше до близкия Шайен, но първият автобус тръгваше чак на следващия ден. Затова Ричър потегли пеша, като се ориентираше по табелите за магистрала 25, водеща на юг. Когато стигна до нея, протегна ръка с насочен нагоре пръст. Прецени, че шансът някой да го качи скоро е петдесет на петдесет. Ези или тура. На негова страна бе дружелюбното население, което не страдаше от ирационални страхове. В същото време обаче почти нямаше трафик. Въпросното дружелюбно население бе малобройно и разпръснато на огромна територия. Какво да се прави, Уайоминг. По-голямата част от щата изобщо не бе населена.
Въпреки това късметът му се усмихна след седем-осем минути. До него спря прашен пикап, шофьорът се наведе към дясната врата и каза, че отива до Каспър, градче, разположено на еднакво разстояние и от Шайен, и от Ларами, на самата магистрала 25. Ричър се качи и се настани удобно. Пикапът бе тойота. С високо окачване и всевъзможни приспособления за офроуд. Имаше вид на превозно средство, което е в състояние да прекоси дори обратната страна на Луната. Носеше се по магистралата със завидна скорост. Шофьорът се оказа слаб и жилав мъж, облечен в евтини джинси и груби обувки. Дърводелец, който бързаше да поправи колкото се може повече покриви, преди да е дошла зимата. И скалолаз през уикендите, добави той. Когато му останели свободни уикенди. Ричър го попита какво е скалолаз. Оказа се, че това е човек, който шофира офроуд, но по терен, осеян с големи канари, или по каменистото дъно на пресъхнали реки. Ричър не обичаше да шофира, но ако трябваше да прецени това хоби от чисто теоретична гледна точка, бе принуден да признае, че звучи забавно, макар и напълно безсмислено.
Накамура подкара шевролета си обратно към пералнята на Скорпио, но в последния момент ѝ хрумна да спре малко по-далече, затова паркира пред магазина за хранителни стоки. Влезе вътре и се огледа. Провери набързо асортимента. Храни в пакети и консервни кутии, хладилници с безалкохолни, сокове и бира, ролки тоалетна хартия, бонбони и чипс, щанд за закуски… Точно зад касата се намираха стелажи, отрупани с всевъзможни дреболии, включително лекарства, витамини, батерии, зарядни устройства за телефони.
И телефони. Видя апарати без кутии, увити само в защитно фолио, които се продаваха без договор с оператор. Заемаха цели два рафта вляво и вдясно от продавача, до избелял надпис, който предупреждаваше бременните да не прекаляват с алкохола.