Накамура посочи телефоните и попита:
— Артър Скорпио случайно да си е купил някой от тези?
— О, господи! — възкликна продавачът.
— Няма проблем, ако си е купил. Трябва ми само информация.
— Да, купи си един. И обезболяващи.
— По-точно?
— Какви обезболяващи ли?
— Не, какъв телефон? Отляво или отдясно беше?
Продавачът се замисли и посочи.
— Отдясно. За мен е по-удобно да се пресегна натам.
— Дай ми съседните два.
Мъжът взе два телефона от десния рафт и Накамура му подаде кредитната си карта. Когато се върна в колата, позвъни на приятеля си от „Компютърни престъпления“.
— Скорпио е купил телефон за еднократна употреба — каза тя. — Взех съседните два от рафта. Ще ти ги донеса. Искам да провериш дали случайно номерата им не са последователни, защото в такъв случай ще можем да подновим подслушването на Скорпио.
— Ще направя всичко възможно — обеща приятелят.
Тери Брамал влезе в хотелската си стая и закачи сакото си в гардероба. Извади телефона си от куфарчето и прослуша оставените съобщения. Първото бе от някакъв човек, за когото дори не беше чувал. Ричър. Снощи се засякохме на бара за сандвичи, а тази сутрин в кафенето. После каза нещо за Артър Скорпио и някакви крадени вещи.
Брамал изтри съобщението, защото бе приключил със Скорпио.
Второто съобщение бе от неговата клиентка госпожа Макензи. Нямаше търпение да разбере докъде е стигнал, което бе напълно разбираемо. И в двата случая бих желала да ви чуя, затова ви моля да се свържете с мен при първа възможност. Той обаче не искаше да се чува с нея. Брамал не обичаше да говори по телефона, особено с нетърпеливи клиенти. Затова реши да ѝ изпрати съобщение, което написа бавно и методично, като използва само десния си показалец: Скъпа госпожо Макензи, напредъкът е задоволителен, надявам се скоро да имам конкретни новини. Поздрави, Т. Брамал.
Натисна бутона за изпращане.
Ричър се намираше в Каспър, където отново бе изправен пред избор. Можеше да продължи по магистрала 25 и да се насочи на югоизток към Шайен и тогава щеше да му се наложи да извърши съвсем кратък преход на запад по магистрала 80. Или можеше да напусне магистралата и да продължи по щатския път. Две бързи страни на триъгълника срещу една бавна. Вечната дилема на всеки стопаджия.
Избра щатския път. До гуша му бе дошло от магистралите. Освен това разполагаше с достатъчно време. Нямаше причина да бърза. Пръстенът бе напуснал Уайоминг преди шест седмици. Това едва ли можеше да се нарече гореща следа. Тръгна на запад, измина повече от два километра, докато магазините, складовете и бензиностанциите отляво и отдясно отстъпиха място на планинска полупустиня, осеяна с рядка растителност. След стотина метра видя табела, на която пишеше: Ларами 245 км. Ричър застана до нея. Имаше чувството, че тази табела е видяла и чула много. Огледа хоризонта. Нямаше и следа от приближаващи автомобили.
Скорпио даде на охранителите по двайсет долара и шишенце тиленол, след което ги отпрати по домовете. Те излязоха отпред, а той се върна в задната стаичка. Настани се зад дълъг плот, отрупан с всевъзможна апаратура, която жужеше тихичко. Разкъса найлоновата опаковка на новия си телефон. Активира го и набра номер, който започваше с 307. Уайоминг.
Свободно. Никакъв отговор. Анонимен глас го подкани да остави съобщение.
— Здравей, Били, обажда се Артър. Случи се нещо много странно. Нищо сериозно всъщност. Просто беше необичайно, което отдавам на лош късмет. Появи се един тип, който се опитва да проследи някакъв пръстен. Не беше ченге. Не знаеше нищо. Случаен минувач, който се интересуваше от неподходяща вещ в неподходящ момент. Не можах да се отърва от него, затова бях принуден да му дам името на Сай Портърфилд. Което означава, че рано или късно този тип ще се появи и при вас. Не се забърквай с него. Скрий се зад някое дърво и го гръмни с ловна пушка. Не се шегувам. Прилича на Невероятния Хълк от комиксите. Не му позволявай да се добере до теб. Изпревари го. Той трябва да изчезне, защото представлява потенциална заплаха. За теб е по-лесно да свършиш тази работа, отколкото за мен. Така че заеми се. — Накрая добави: — Привилегиите ти са отменени, докато не ми се обадиш.
Скорпио затвори и изхвърли телефона в кошчето за боклук.
12
Ричър пристигна в центъра на Ларами в шест часа вечерта, след като измина двеста четирийсет и пет километра на предната седалка на стар форд бронко, шофиран от мъж, който си изкарваше прехраната, като превръщаше дънери в дървени скулптури с помощта на моторен трион. Той остави Ричър на кръстовището на Трета улица и Гранд Авеню, което явно играеше ролята на географски център на градчето. Нищо чудно да бе така. Център или не, мястото изглеждаше тихо и спокойно. В пет часа всички магазини бяха затворили, а за ресторантите и баровете бе още рано.