Ричър обиколи района, за да се ориентира. Железопътната линия беше на запад. Университетът се намираше на изток. На юг се простираше шосето за Колорадо, а на север бе Каспър, откъдето току-що бе пристигнал. Тръгна на запад към релсите и се отби в първия бар, който привлече погледа му. На една от стените имаше огледало с дупка от куршум. Явно някой стар десперадо бе влязъл тук, ядосан на някого или нещо. Може дупката да беше истинска, а може и да не беше. На огледалото му бе все едно.
В салона цареше тишина, клиентите са брояха на пръсти и барманът разполагаше с предостатъчно време. Ричър го попита как да стигне до Мюл Кросинг. Онзи отвърна, че никога не е чувал за това място.
— Какво търсиш? — попита един клиент, който имаше пяна на горната устна от дългата глътка, която бе отпил от бутилката.
Може да обичаше да помага на хората, а може да обичаше да си пъха носа в чуждите работи. Или пък бе местен всезнайко, който искаше да блесне със знания.
Или комбинация от трите.
— Мюл Кросинг — отвърна Ричър.
— Че там няма нищо! — възкликна непознатият. — Само един магазин за фойерверки.
— Чух, че е малък град.
— Това е малък град. Мюл Кросинг е просто точица на картата. Едно време имаше поща, но я затвориха преди двайсет години. Мисля, че има битпазар. И магазинче, от което да си купиш нещо безалкохолно или чипс. Но няма бензиностанция, в това съм сигурен.
— Колко жители има?
Непознатият отпи нова глътка от бутилката.
— Петима или шестима.
— Само?
— Собственикът на битпазара със сигурност, но онзи с фойерверките — едва ли. Кой би искал да живее над магазин за фойерверки? Аз лично не бих могъл да мигна на подобно място. Предполагам, че живее другаде. Има един черен път в планините. Там има няколко хижи… четири-пет. Според пощенската служба всички те се числят към Мюл Кросинг. Предполагам, че затова там имаше поща. И пощенски код. За пет души. Но така стоят нещата в Уайоминг.
— Къде по-точно се намира Мюл Кросинг?
— На четирийсет минути южно от тук. Тръгни по щатското шосе в посока Колорадо. Оглеждай се за билборд с римски свещи.
Ричър се върна на ъгъла на Трета и Гранд. Беше изпълнен с оптимизъм относно вероятността някой да го качи на стоп. Вляво се намираше университетът, а направо — само на един час път — щатът, който бе легализирал марихуаната. Но пък започваше да се стъмва. А и Мюл Кросинг определено не беше оживен метрополис.
От друга страна, собственикът на битпазара живееше там. И вероятно имаше звънец на вратата.
Ричър тръгна на юг по Трета улица, протегна ръка и изпъна пръст нагоре.
Накамура взе асансьора и слезе два етажа по-надолу, тъй като именно там се намираше отделът за компютърни престъпления. Откри приятеля си на работното му място. Той беше извадил двата телефона от пакетите и сега те лежаха един до друг на бюрото му. Дисплеите им бяха празни.
— Спящ режим — обясни той. — Всичко е наред.
— Откри ли номера?
— Трябва да проявиш въображение и да изиграеш една пантомима. Представи си, че работиш на конвейера в някоя китайска фабрика. Не, по-вероятно е тази работа да е автоматизирана и кракът ти изобщо да не е стъпвал във фабриката. Представи си, че си машина. Телефонните номера се записват върху СИМ карти, които се купуват на едро от мобилните оператори и се поставят в апарата в самия край на производствения процес. После идва ред на фолиото и картонената опаковка. Кутиите се плъзгат една след друга по лентата и се редят в големи кашони, които се движат по друга лента. Колко телефона смяташ, че има в един кашон?
Накамура се замисли и отговори:
— Вероятно десет. Магазини за хранителни стоки като този, от който ги купих, не биха взели повече от десет апарата наведнъж. Същото се отнася и за дрогериите. Производителите би трябвало да познават пазара си. Затова става въпрос за малък кашон. Малко по-голям от кутия за обувки.
— А номерата последователни ли са?
— Това би ни помогнало много.
— Да предположим, че са. Защо не? Производителите разполагат с голямо количество номера. Да речем, че телефоните вървят по конвейера и падат в кашона в строга последователност — едно, две, три и така до десет. Дотук добре. Но не знаем какво се случва, когато ги извадят. Това е мястото, когато трябва да влезеш в ролята на продавач. Разрязваш тиксото, с което е залепен капакът на кашона, и редиш съдържанието му на двата рафта зад касата. Покажи ми как ще го направиш.