Върна се, прекоси шосето, застана на банкета в северна посока и зачака. Реши да отиде обратно в Ларами. Прекалено рано беше, за да попадне на същите двама студенти. Но щеше да има други. Ранобудни птици или обикновени хора, връщащи се от пазар или вечеря. Ричър зачака. Първите две коли профучаха в разстояние на пет минути една от друга, без изобщо да намалят. Третата спря. Очукан седан с изпаднали тасове. Шофьорът бе четирийсетинагодишен мъж с джинсово яке. Каза, че отива в Ларами. Ричър го попита какво знае за мотелите край града, а той отвърна, че можело да се разделят на три категории. Едните, разположени южно от магистралата, били на големи вериги, другите се намирали в района на университета и там обикновено отсядали запалянковци, дошли за поредния футболен мач, а третите, наредени по протежение на основната пътна артерия, северно от центъра, били мръсни и влажни коптори. Ричър имаше нужда единствено от легло и телефон, затова помоли шофьорът да го остави където му е най-удобно. Така се озова сред мотелите, южно от магистралата. Те се издигаха от двете страни на двулентов път, отделен от магистралата с широка затревена ивица.
Нае стая и откри обществен телефон в една ниша встрани от фоайето. Бръкна в джоба си и извади визитката на Накамура. Това са моите телефони. Служебен и мобилен. Позвънете ми, ако решите да поговорим. Скорпио е опасен човек.
Ричър набра мобилния ѝ телефон. Тя вдигна.
— Обажда се Ричър — каза той.
— Добре ли си? — попита Накамура.
Звучеше разтревожена.
— Да, защо?
— Къде си?
— В Ларами, Уайоминг.
— Не ходи в Мюл Кросинг.
— Току-що се върнах от там.
— Скорпио се обади на някого. Предупреди го да те чака.
— Вече разбрах, че ме е излъгал за Саймур Портърфилд. Човекът е умрял преди година и половина. Затова искам да предадеш на Скорпио едно съобщение от мен. Ако имаш възможност, разбира се. Кажи му, че някой ден ще се върна в Рапид Сити и ще му отида на гости.
— Говоря сериозно, Ричър.
— Аз също.
— Скорпио предупреди някой си Били да те застреля веднага щом се появиш в Мюл Кросинг. С ловна пушка иззад някое дърво.
— Някой си…?
— Били.
— Току-що чух това име.
— Не ходи повече в Мюл Кросинг — повтори Накамура. — Няма смисъл, след като и бездруго те е излъгал.
— За Портърфилд ме излъга. Но не знам дали ме е излъгал за Мюл Кросинг. Зависи колко бързо съобразява. По онова време се намираше под напрежение. Канех се да го пъхна в сушилнята. Откъде иначе ще е чувал за Мюл Кросинг? Мястото не е известно. Там няма нищо освен битпазар и магазин за фойерверки, разположени край тясно шосе в пустошта. Възможно е Скорпио да ме е излъгал за името, но не и за мястото. Може двамата с Портърфилд наистина да са имали бизнес в миналото. Може този Били да е поел нещата от Сай.
— Обаждането на Скорпио предполага, че този Били се ползва с някакви привилегии. Възможно е наистина да въртят общ бизнес.
— Какъв?
— Нямам представа. Но заплахата към теб бе съвсем неприкрита. Според мен това си е чиста проба поръчка за убийство. Сутринта ще позвъня на местния шериф.
— Недей — отвърна Ричър. — Това само ще усложни ситуацията.
— Аз съм полицай. Длъжна съм да го направя.
— Какво точно каза Скорпио по телефона?
— Отново остави гласово съобщение. Каза, че се случват странни неща. Отдаде появата ти на лош късмет. От думите му съдя, че върти някакъв бизнес, за който не знаеш абсолютно нищо, защото си случаен минувач. Каза, че ти е подхвърлил името на Портърфилд, за да се отърве от теб. След което нареди на Били да те убие. Предупреди го да не се забърква с теб, защото си бил като Невероятния Хълк. Посъветва го да се скрие зад някое дърво и да те гръмне с ловна пушка. Това е поръчка за убийство, Ричър. Няма съмнение. Трябва да задействам системата.
— Невероятния Хълк? Мислех, че съм Голямата стъпка. Тези типове трябва да се координират най-после.
— Не е забавно.
— А спомена ли Мюл Кросинг?
— Не и в гласовото съобщение. Не изрично.
— На номер в Мюл Кросинг ли позвъни?
— Не, на мобилен телефон за еднократна употреба. Не успяхме да го проследим.
— Изчакай един ден, става ли? Няма да помогнеш на шерифа, ако не му кажеш точното място. Уайоминг е голям щат. Не искам да губя времето на никого.
— Какво ще правиш?
— Нищо — отвърна Ричър. — Искам да разбера откъде е дошъл пръстенът. Само толкова.
Накамура не отговори и Ричър затвори телефона. Румсървисът в мотела се изчерпваше с лист хартия с номера на най-близката пицария с доставки по домовете. Той го набра и си поръча голяма пица „Пеперони“ с повече салам и аншоа. Изчака доставката във фоайето. Стар навик. Не обичаше никой да знае в коя стая е отседнал.