— Да, сър.
— Следователно кое ще бъде от най-голяма полза за Рапид Сити?
Накамура замълча.
— Какво има? — попита след малко лейтенантът.
— Проверих го — каза Накамура. — Звъннах на разни места. Ричър е бил елитен военен полицай, награждаван с медали. Вероятно е по-добре подготвен от повечето хора.
— Може ли да ни помогне със Скорпио?
Трябва да го приберат в зоопарка.
— Не виждам с какво може да ни навреди.
— Добре тогава — каза лейтенантът. — Изчакай един ден.
После се замисли и добави:
— Не, изчакай два.
След петдесетминутен преход Ричър се озова в подножието на задния склон на подковообразния хребет. Усещаше под краката си тънък слой песъчлива пръст. Навсякъде имаше шишарки, някои с размерите на бейзболна топка. Заизкачва се бавно, с предпазливи къси крачки, като забиваше в земята носовете на обувките си, за да си осигури по-добра опора. Малко преди да стигне върха, откри пътека, използвана от диви животни, най-вероятно лисици, и тръгна по нея. Когато изкачи хребета, приклекна и се огледа.
Намираше се на двеста метра източно от нужното му място. Върна се по лисичата пътека и тръгна на запад. Измина нужното разстояние за три минути, като от време на време разперваше ръце за равновесие.
Огледа се отново. Сега домът на Били се намираше точно под него, на не повече от петдесет метра.
Къщата бе скована от оголени дънери, потъмнели с времето. До нея се издигаше плевня, също от дънери. И двете бяха заобиколени от рехав шубрак и фина червеникава пръст. Между дърветата се виеше черен път, който ту се показваше, ту се скриваше зад стволовете. В далечината се виждаха и старата поща, и магазинът за фойерверки, и двулентовото шосе. На два километра от тук пасеше стадо вилороги антилопи. Пътят бе с цвят на наситена охра, добре трамбован, леко изпъкнал в средата, за да се оттича по-добре водата. Вляво се издигаха ниски скалисти върхове, които наподобяваха миниатюрни планински вериги. Те сякаш загатваха за истинските планини, които се извисяваха на двеста километра на запад. Нямаше вятър, а въздухът бе необичайно чист и свеж. Небето бе лазурносиньо. Цареше неземна тишина. Къщата на Били имаше зелен метален покрив и малки тъмни прозорци. Определено не беше луксозна планинска вила, в която човек да прекарва уикендите си. Но не беше и някоя съборетина. Имотът изглеждаше добре поддържан. В двора не ръждясваха стари перални, нямаше повредена кола, качена на трупчета, или питбул на верига. Беше най-обикновена къща.
Ричър се спусна бавно по склона, като се криеше зад стволовете на дърветата. Оставаха му четирийсет метра. Трийсет. Пред краката му се търколи шишарка, удари се в един камък и подскочи във въздуха.
Той замръзна. Нищо не се случи. Продължи надолу, като пристъпяше странично и спираше за миг зад най-дебелите дънери. Двайсет метра. Десет. Виждаше задната врата на къщата. От нея тръгваше пътека, която водеше до плевнята.
Спря на пет метра от края на гората и зачака. Предположи, че Били не е приел на сериозно предупреждението на Скорпио, затова не дебнеше зад някое дърво с пушка в ръка. Най-вероятно седеше на стола си на предната веранда. С пушка, подпряна на стената до него. От там виждаше на трийсет километра околовръст. И смяташе, че ще зърне навреме Голямата стъпка.
Ричър се промъкна на изток между дърветата и се изравни със задната стена на плевнята. Пое си дълбоко дъх и излезе на открито.
Нищо не се случи. Той прекоси празния участък, крачейки спокойно, нито бързо, нито бавно. Под краката му пропукваха съчки и проскърцваха камъчета.
Нищо не се случи. Притисна тяло към задната стена на плевнята. Малката врата се намираше на три метра вляво. Ричър пристъпи към нея и натисна дръжката. Заключено. Жалко. В плевните обикновено имаше полезни неща. Чукове, брадви, гаечни ключове… Върна се обратно и заобиколи от другата страна. Къщата се намираше на пет-шест метра пред него, все така потънала в тишина. Стената срещу него бе от масивни дънери, с два малки прозореца на първия етаж и два на втория. И четирите бяха с полуспуснати избелели пердета.
Ричър отново си пое дъх и бързо прекоси откритото пространство. Опря гръб на страничната стена. Первазът на първия прозорец бе на нивото на рамото му. Той пристъпи напред и пое риска да надзърне вътре. Видя тоалетна със затворена врата. Продължи нататък. Надникна през втория прозорец. Забеляза малка ниша в подножието на стълбата за втория етаж. Зад стълбата се виждаха предната част на дневна, два прозореца, предната врата, каменна камина, кресла с протрита тапицерия. Стени от масивни дънери, потъмнели от времето. Не се виждаше жива душа.