Брамал замълча.
— В Уайоминг има стотици семейства — каза Ричър. — Може би дори хиляди. Няма да разкриеш самоличността на клиента си.
— Да — призна Брамал. — Семейството произхожда от Уайоминг. Къщата им е от другата страна на планините Сноуи Рейндж. На стотина километра от тук. Може би малко повече. Във всеки случай, разстоянието е нищожно за стандартите на Уайоминг.
— А въпросната роднина прекарала ли е известно време в чужбина? — попита Ричър.
— За да получиш информация, трябва да споделиш информация, Ричър. Ти също си пенсиониран.
Ричър огледа своята част от хоризонта — от черния път, който минаваше покрай занемарените сгради в Мюл Кросинг, до двулентовото шосе. Никакво движение. Никой не приближаваше. Огледа и участъка на Брамал и проследи черния път на запад, чак до там, където се скриваше сред хълмовете. Не видя прах. Не видя движение. Никой не идваше.
Извади пръстена от джоба си. Претегли го на дланта си. Протегна ръка. Брамал взе пръстена. Погледна го. Извади от вътрешния си джоб очила с рогови рамки. Прочете инициалите, гравирани от вътрешната страна.
С. Р. С. 2005.
— Наистина трябва да поговорим — каза той.
Ричър му разказа своята история. За автобуса от Милуоки, за престоя в малкото градче, за заложната къща, за Джими Плъха и рокерския бар, за Артър Скорпио и обществената пералня в Рапид Сити, за твърдението му, че някой си Сай Портърфилд му е донесъл пръстена, което се оказало лъжа, защото въпросният Сай бил изяден от мечка или пума, или и от двете.
— И това се е случило преди година и половина? — попита Брамал.
Ричър кимна.
— Да, в началото на миналата пролет.
— Точно тогава клиентът ми е започнал да се тревожи.
— Щом казваш…
— И пристигаш тук, в тази къща, защото подозираш, че Били е заменил Портърфилд като брънка от веригата за пласиране на бижута?
— Мисля, че е напълно възможно.
— Защо?
— Ще ти покажа — отвърна Ричър.
Той огледа отново хоризонта и в двете посоки. Не видя нищо и поведе Брамал към входната врата. Двамата се качиха по стълбите и влязоха в спалнята на Били. Ричър показа на Брамал гардероба. Показа му и кутиите за обувки, едната пълна с пари, а другата със златни бижута, но не големи и скъпи.
— Наркопласьори — заключи Брамал. — Не мислиш ли? Дребни при това. Продават домашно приготвен метамфетамин или хероин, пристигнал от Мексико. Двайсет долара дозата, която можеш да платиш и с бижута — пръстени, верижки… Или да откраднеш нечий пръстен.
— Мислех, че на мода са болкоуспокоителните — каза Ричър.
— Тази вълна отмина — обясни Брамал. — Сега пазарът се върна към класиката. Скорпио е търговец на едро, който е наел първо Портърфилд, а сега Били като местен пласьор. Използвал е единия като примамка и тайно е наредил на втория да се отърве от теб. Не обича да привлича излишно внимание.
— Възможно е — отвърна Ричър.
— Имаш ли друго логично обяснение?
— Кой е клиентът ти?
— Жена от Лейк Форест на име Тифани Джейн Макензи. Серина Роуз Сандерсън е нейна сестра близначка. Тифани е омъжена, което обяснява различните фамилии. Били са много близки като деца, но после всяка е поела по пътя си. Макензи е постигнала своята американска мечта. Богат съпруг, голяма къща и прочие. Тя изобщо не одобрява професионалния избор на сестра си. Но кръвта вода не става. Поддържали връзка, чували се от време на време. До началото на миналата пролет. Колко професионално е било проведено онова разследване за мечката и пумата?
— Доста — отвърна Ричър, — но според местните провинциални стандарти. Шерифът изглежда свестен. Открили само едно тяло и то било на Портърфилд. Идентифицирали го по зъбите и ключовете в джоба му.
— Смяташ ли, че Сандерсън е още жива?
— Вероятно. Пръстенът се е появил в Рапид Сити преди шест седмици и е пристигнал в Уисконсин две седмици по-късно. Предполагам, че бързат да пласират стоката. Според шерифа колата на Портърфилд била на доста километри. Вероятно непрекъснато е сновял насам-натам. Предполагам, че и Били прави същото. Съдържанието на онези кутии вероятно е равностойно на няколкоседмична работа. Шерифът спомена, че в гардероба на Портърфилд също открили пари в брой. Горе-долу колкото има тук. Дребни пласьори, но сумите се трупат.
— И къде е Били сега?
Ричър пристъпи към прозореца и огледа хоризонта. Не се виждаше никой, нито на изток, нито на запад.
— Нямам представа — отвърна той. — В мивката са оставени мръсни съдове. Имам чувството, че е излязъл за малко.
— Покажи ми телефона.
Ричър поведе Брамал по стълбите към малкия кабинет на долния етаж. Към телефона на бюрото. Брамал натисна клавишите и прослуша съобщението. Прилича на Невероятния Хълк от комиксите. Не му позволявай да се добере до теб. Изпревари го. Той трябва да изчезне, защото представлява потенциална заплаха.