Точно в полунощ

— Виждат опасност в появата ти тук — отбеляза Брамал.

— Събуждането сутрин също е свързано с потенциална опасност. Всичко може да се случи.

— Познаваш ли Сандерсън?

— Не — отвърна Ричър. — Завършил съм осем години преди нея.

— Защо тогава проявяваш интерес?

— Не би могъл да разбереш.

— Защо?

— Защото и аз не съм сигурен, че разбирам.

— Опитай.

— Натъжих се, когато видях този пръстен в заложната къща. Това е. Мястото му не беше там.

— Значи и ти си завършил „Уест Пойнт“.

— Много отдавна.

— Къде е твоят пръстен?

— Не съм си правил.

Брамал натисна няколко клавиша. Провери последните обаждания, потърси стари гласови съобщения. Не откри нищо. Влезе в някакво меню, което възстанови телефона в предишното му състояние. На дисплея отново пишеше: Ново съобщение. Точно както Ричър го бе открил. По нищо не си личеше, че някой го е пипал. Едно на нула за ФБР.

— Съдовете в мивката не означават кой знае какво — каза Брамал. — Може просто да е мърляч. А що се отнася до оставянето на телефона, възможно е да не хваща сигнал сред хълмовете. От тук обаче се вижда кулата в Ларами. Нищо чудно изобщо да не носи телефон със себе си.

— Струва ми се, че Скорпио очаква незабавен отговор — каза Ричър.

— Вярваш ли в историята с мечката и пумата?

— Шерифът се съмнява в нея. Подозира, че Портърфилд е застрелян и захвърлен в гората, където природата да се погрижи за останалото.

— Възможно е Били да го е направил. Може да е отстранил насилствено Портърфилд от бизнеса. Нещо като въоръжен преврат. А сега може някой друг да е постъпил по същия начин с Били. Който меч вади, от меч умира.

— Не ме интересува — отвърна Ричър. — Дойдох тук, за да открия Сандерсън. Само толкова.

— Издирването ти може да не се увенчае с щастлив край. Не и ако сама е разменила пръстена за поредната доза. Това, което ще откриеш, може да не ти хареса.

— Може някой да го е откраднал. Сам го каза.

— Надявам се да е така — каза Брамал. — Защото рано или късно ще трябва да съобщя новините на сестра ѝ. А тя ще трябва да ми плати. Понякога тези неща не минават гладко.

— Колко голяма сметка ще ѝ връчиш?

— Тя има къща на езерото Мичиган. Може да си я позволи.

— Услугите ти заслужават ли си парите?

— Обикновено да.

— Каква е следващата ти стъпка?

— Мисля, че Сандерсън е някъде наблизо. Имам чувството, че наближава краят на издирването. Подозирам, че Били е последната ѝ връзка с външния свят. Или тя лично му е дала пръстена, или някой съсед го е откраднал от нея и му го е дал.

— Не е зле като за федерален агент — отбеляза Ричър. — Освен това Били кара снегорин през зимата. Познава всички пътища в околността. Идеалното прикритие да снове напред-назад и да доставя стока на клиентите си. Независимо от атмосферните условия. Територията, която покрива обаче, е огромна. За местните сто километра са нищо работа. Да отидат от тук до родния дом на Сандерсън е като за нас да изминем две преки в града. Предполагам, че си я търсил в къщата ѝ?

— Решихме, че тя няма да се върне там. Сестра ѝ беше категорична.

— Защо?

— Не ми каза. Ти откъде би започнал?

— Ако ти кажа, ще трябва да ти изпратя сметка.

— В плевнята ли си паркирал? — попита Брамал.

— Нямам кола — отвърна Ричър.

— Но как измина целия път до тук?

— На автостоп и пеша.

— Какво ще кажеш да се качиш при мен?

— Много любезно.

— Но само ако забравиш за сметката.

— Става — прие предложението Ричър.

— Накъде сега?

— Каква друга информация ти даде сестрата? Някакви имена или места?

— Сподели, че Сандерсън е много затворена и потайна. Никога не споменавала места. Никога не казвала с какво се занимава. Минавали по три месеца, без да разменят и една дума.

— Това обичайно ли е за близначки?

— Близначките също могат да се отчуждят, както понякога става с братята и сестрите.

— Това означава ли, че твоята клиентка не разполага с нищо?

— При последния им разговор е останала с впечатлението, че Сандерсън има приятел на име Сайръс. Чула я е да споменава името му.

— Сайръс?

— Или поне Сай. Сякаш той също е бил в стаята. Казала му нещо от рода: „Млъкни, Сай, говоря по телефона“. Смъмрила го съвсем приятелски. Сякаш се чувствала комфортно в негово присъствие. Сестра ѝ дори решила, че тя е щастлива.

— Това рядко ли се е случвало?

— Много рядко.

— Кога е станало?