— Това е стандартен трик и на ФБР. Не всички се придържат към феберейските глупости, както се изразяваш.
— Някои от твоите колеги идват на обучение при нас.
— А някои от твоите идват при нас.
— Ще огледам внимателно къщата — каза Ричър.
И излезе от колата.
18
Къщата беше голяма, но лесна за оглед, тъй като верандата я обикаляше от всички страни, а прозорците на първия етаж бяха разположени на височина, която улесняваше надзъртането. Ричър огледа вратата, на която бе почукал Брамал. Тя бе солидна, изработена от масивно дърво и здраво заключена. Трудно щяха да я разбият. Затова продължи нататък, към прозореца, от който се виждаше стълбата за втория етаж. Лесно щеше да влезе през него, но тъй като той бе разположен на фасадата, нещо му подсказа, че не бива да го прави, макар да се намираха сред дивата пустош. Проникването отпред никога не бе добра идея. То оставяше улики пред погледа на всички. Вярно, Ричър щеше да се погрижи за тях. Дискретна дупка в средата на стъклото с размерите на мъжки лакът и разкъсан комарник, който се вее на вятъра. Нищо повече. Това обаче можеше да се окаже достатъчно, за да привлече нечий поглед. Затова задната част винаги бе за предпочитане.
Ричър тръгна покрай къщата и подмина пет прозореца с размерите на този отпред. А това означаваше, че задните ще са също толкова големи. Тези прозорци бяха лесни.
Той зави зад ъгъла и първият прозорец, който видя, се оказа счупен. В него имаше дупка с размерите на мъжки лакът. А комарникът бе разрязан с нож. Парчетата стъкло бяха мръсни, а комарникът бе мухлясал. Прозорецът беше счупен преди година, а може би и по-отдавна. Бе стоял поне четири сезона на дъжд, слънце, вятър… Помещението зад прозореца се оказа кухня. Повърхностите бяха покрити с дебел слой прах. Зад кухненския плот имаше нещо като трапезария, потънала в сумрак.
Ричър се върна по верандата, за да отиде при колата. Но Брамал отново бе излязъл. Стоеше на десетина метра от къщата.
— Намерих счупен прозорец — уведоми го Ричър.
— Браво — похвали го Брамал. — Не чух нищо.
— Не, сериозно. Прозорецът наистина е счупен. Случило се е отдавна. Преди година или повече. Действали са точно както бихме го направили ние.
— Покажи ми — отвърна Брамал.
Ричър го поведе по предната веранда, после по страничната и свърна зад ъгъла. Брамал огледа прозореца. Забеляза наличието на мухъл.
— Най-малко година — заключи той. — Може би дори година и половина. Защо не? Вероятно се е случило непосредствено след смъртта на Портърфилд. Дали не е бил шерифът? Той спомена, че са претърсили къщата.
— Шерифът е имал ключове — отвърна Ричър. — Намерили са ги в джоба на Портърфилд. Така са го идентифицирали. И по зъбите, разбира се. Затова на шерифа не му е трябвало да чупи стъклото. Направил го е някой друг, който не е имал ключове.
— Скитници?
— Те не биха счупили прозореца на кухнята. Това е помещение, което непременно биха искали да използват. Щяха да счупят друг прозорец.
— Обикновени крадци тогава?
— Възможно е, ако къщата е в безпорядък.
— Ще влезем ли вътре?
— Обсъдихме го вече — отвърна Ричър. — Не виждам причина да се откажем. Това, че има счупен прозорец, си е на практика покана да влезем. Трябва да изпълним своя граждански дълг.
— Гражданският ни дълг изисква да повикаме шерифа.
— Намираме се далече от цивилизацията. Собственикът е мъртъв. Няма наследници. Ситуацията е съвсем различна. Студентите в правните факултети изчитат дебели учебници по този въпрос. Сигурен съм, че шерифът не би желал да се впусне в сериозна и продължителна дискусия. Освен това Сандерсън може да е звъняла на сестра си именно от тук. От тази къща. Когато е казала: „Млъкни, Сай, говоря по телефона“. Това се е случило или в нейния дом, или в неговия. И в двата случая тя е прекарала известно време тук. Знаеш, че трябва да влезем.
— Знам, че аз трябва да вляза — отвърна Брамал. — Ти обаче не си длъжен да го правиш.
— Опитваш се да ме предпазиш ли?
— Смятам за свой дълг да изтъкна законовите проблеми.
— Ясно. Искаш да вляза пръв. За да можеш да кажеш, че най-сериозното ти нарушение е фактът, че си ме последвал. Искаш аз да бъда лошият. Защото ти имаш скрупули.
— Не и в това отношение. Просто разрешителното ми за частен детектив е издадено от Илинойс. И бих искал да го запазя. Освен това няма значение кой ще влезе пръв. Важното е, че ако не предупредя своя младши партньор за възможно закононарушение, това може да ми се отрази негативно при евентуално разследване.
— Партньори ли сме?
— На практика.