Ричър видя, че Джими Плъха наблюдава сцената от тротоара.
Тримата рокери се разделиха — двама поеха вдясно от Ричър, един вляво. Ричър тръгна да го пресрещне, без да забравя нито за миг невидимите противници зад гърба си. Те щяха да го настигнат след не повече от три секунди. Тогава щеше да се изправи сам срещу двамата.
Три секунди бяха много време. Самотният нападател си въобразяваше, че е готов, но не беше. В интерес на истината, доста се бе объркал. Подсъзнанието му подсказваше, че е най-добре да изчака малко. Такава бе човешката природа. Милиони години еволюция. После се включи предната част на мозъка му, която му каза, че не бива да го прави, защото, ако конфронтацията е неизбежна, най-добре да остане максимално близо до подкрепленията. Затова трябваше да пристъпи към другите двама рокери. А не да се отдалечи от тях.
В резултат на тези противоречиви сигнали, които само объркаха главата на рокера, той внезапно пристъпи напред. Така застана пред Ричър прекалено рано и прекалено близо. Съзнанието му бе заето изцяло с двигателни проблеми. С въпроси, свързани с времето и пространството. Изобщо не помисли как да се защити. А после стана прекалено късно. Но дори тогава мъжът не прояви въображение. Бе видял Ричър да атакува с лакти и крака, затова импровизира някаква защита срещу подобни удари, но Ричър направи нещо съвсем неочаквано — хукна към него и най-безцеремонно заби глава в носа му. Движеща се маса и инерция. Всичко приключи на мига. За не повече от секунда и половина.
Сега Ричър се обърна бързо и видя, че другите двама вече са заобиколили редицата от мотоциклети, намират се на три-четири метра, но тичат неособено бързо — мотивацията им лежеше някъде по средата между желанието и задължението. Ричър отстъпи назад, прескочи онзи със счупения нос и заобиколи моторите от другата страна. Последните двама рокери го последваха. Той ги изчака да проумеят ситуацията. Намираха се на импровизирана писта с овална форма. Можеха да обикалят около моторите цяла нощ.
Затова рокерите се разделиха — единият от едната страна, другият от другата. Спогледаха се, спряха за миг и решиха да координират действията си. Изчакаха се първият да застане зад последния мотор отляво, а вторият — зад последния мотор отдясно. Те бяха оцелелите. Най-добрите сред тази измет. Или поне най-умните. Винаги е по-добре да рухнеш на земята пети или шести, отколкото първи или втори.
Преброиха наум до три и пристъпиха напред. Атаката им не беше най-лошата, която Ричър бе виждал някога. Скоростта им бе подходяща, ъгълът, под който се движеха — също. Логиката подсказваше, че най-вероятно Ричър ще пострада. Ще понесе удар или от единия, или от другия. Ще се превърне в плънка на сандвич.
Той предположи, че в този момент Чан сяда да вечеря. Налива си чаша вино. Имаше повод да празнува. Беше се прибрала благополучно. Което бе самата истина. Мишел Чан седна на кухненската маса.
Ричър рядко получаваше удари. И възнамеряваше тази статистика да не се променя. Не беше въпрос единствено на суета. Ударите се отразяваха неблагоприятно на ефективността. А това влошаваше представянето му в следващите двубои.
Пристъпи напред в мига, в който двамата му противници заобикаляха двата края на редицата от мотори. Сега ъгълът започваше да се изправя. Приличаше повече на права линия, отколкото на триъгълник. Ричър пое дъх. Двамата приближаваха. Един отляво, един отдясно. Пристъпваха предпазливо, без да се изпускат от поглед. Целта им бе да пристигнат едновременно.
Такава бе човешката природа. Милиони години еволюция.
Ричър се спусна наляво. Тогава се случиха две неща. Нападателят отляво отстъпи назад, защото беше изненадан, а нападателят отдясно ускори крачка, за да скъси разстоянието. Беше си въобразил, че е ловец и плячката му ще се измъкне.
Ричър се завъртя назад и нападателят отдясно се заби с пълна скорост в лакътя му, след което Ричър се завъртя още веднъж и откри, че разполага с половин секунда, защото нападателят отляво се бе забавил, докато превърне отстъпателното движение в настъпателно. В резултат на това Ричър разполагаше с достатъчно пространство да избере къде да му нанесе удар. Изрита го в коляното и онзи падна по лице върху чакъла, бам!, след което го изрита в главата, но с левия крак, който му бе по-слабият. Нормално за хората, които си служат предимно с дясната ръка. И съвсем уместно. Не искаше да прекалява. Глупостта не беше углавно престъпление. Май изобщо не бе престъпление. По-скоро недъг.