Например времето и корозията, която то може да причини в човешкото сърце. Миналото, сенките, които то хвърля върху настоящето — сенки, в които неприятните неща понякога стават по-големи, а други, дори още по-неприятни неща се скриват… и растат.
Все пак не всичките ми възгледи са се променили, а повечето от убежденията ми само са станали потвърди. Все още вярвам в издръжливостта на човешкото сърце и във всеобщото значение на любовта; все още вярвам, че хората могат да общуват и че духовете, които живеят в нас, понякога се докосват. Все още вярвам, че цената на това общуване е ужасно, невероятно висока… и все още вярвам, че това, което получаваш, е много повече от цената, която трябва да платиш. Все още вярвам, струва ми се, в идването на Добрите и в това, че винаги можеш да намериш своя позиция, която да отбраняваш… до смърт. Това са старомодни възгледи и убеждения, но бих бил лъжец, ако не призная, че все още са и мои. И че аз все още съм техен.
Все още обичам и хубавия разказ. Обичам да го слушам и да го разказвам. Може би знаете, а може би не знаете (или не ви е грижа), че за да публикувам тази книга и следващите две, аз получих много пари, но ако го знаете или ви е грижа, трябва да знаете също, че не съм получил нито цент за написването на разказите в книгата. Както всичко друго, което се случва само, актът на писането не е свързан с никакви суми. Приятно е да имаш пари, но когато става въпрос за акта на създаването, най-доброто е да не мислиш много за пари. Това спъва целия процес.
Мисля, че начинът, по който разказвам историите си, също се е променил малко (надявам се, че съм станал по-добър в тази дейност, но, разбира се, това е нещо, което всеки читател ще прецени за себе си), но това трябва и да се очаква. Когато „Брюърс“ спечелиха купата през 1982, Робин Йънт играеше преден стопер. Сега играе в центъра. Предполагам, че това означава, че е станал малко по-бавен… но все още хваща почти всички топки, които са насочени към него.
Това важи и за мен. Важи с пълна сила.
Тъй като много читатели се интересуват откъде идват историите ми, или се чудят дали те не се вписват в една по-голяма схема, по която работя, всяка история има предговор — малка бележка за това как е написана. Тези бележки може да бъдат занимателни за вас, но не е необходимо да ги четете, ако не искате — това не е училищно домашно, слава Богу, и няма да има контролно.
Нека приключа, като отново кажа колко е добре, че съм тук — жив и здрав, и говоря с вас още веднъж… и колко е хубаво да знам, че вие сте още там — живи и здрави, и чакате да отидете на някакво друго място — място, където може би стените имат очи, а дърветата имат уши и нещо наистина неприятно се опитва да слезе от тавана по стълбите и да се промъкне при хората. Това нещо все още ме интересува… но сега мисля, че повече ме интересуват хората, които ме слушат или не ме слушат.
Преди да започна, трябва да ви кажа как свърши онзи бейзболен мач. „Брюърс“ победиха „Ред Сокс“.
Клемънс изби Робин Йънт при първото излизане на Йънт на терена, но втория път Йънт (който бил помагал на Абнър Дабълдей да положи първите линии на полето според Нед Мартин) трясна удар с двойна височина в лявото поле и постигна две пълни обиколки.
Мисля, че Робин още не е казал последната си дума.
Аз също.
Бангор, щата Мейн
юли, 1989