ДЖЕФРИ АРЧЪР
ТОЙ БЕ ЧОВЕК
На първата ми внучка
Моите искрени благодарности за безценните съвети и помощ на:
Саймън Бейнбридж, сър Уин Бискоф, сър Виктор Бланк, д-р Хари Брънджис, проф. Сюзан Колинс, Айлийн Купър, лорд Фаулър, преп. Майкъл Хампъл, проф. Роджър Кърби, Алисън Принс, Катрин Ричардс, Мери Робъртс, Сюзан Уот, Питър Уотс и Дейвид Уидън
Пролог
1978
Ема винаги се вглеждаше по-внимателно във всеки съд, който плаваше с канадски флаг на кърмата. После проверяваше името на корпуса и едва тогава пулсът ѝ се нормализираше.
Когато погледна този път, пулсът ѝ се ускори почти двойно и краката ѝ едва не се подгънаха. Провери отново — нямаше начин да забрави това име. Стана и загледа двата малки влекача., които бълваха черен пушек в естуара и теглеха ръждясалия стар товарен кораб към последния му пристан.
Смени посоката, но докато вървеше към гробището на кораби, все си мислеше за евентуалните последици от опитите да открие истината след всички тези години. Би било много по-разумно просто да се върне в кабинета си, вместо да рови в миналото… в далечното минало.
Но не се върна и когато стигна гробището, тръгна право към офиса на началника, сякаш правеше обичайните си сутрешни обиколки. Влезе в железопътния вагон и с облекчение видя, че Франк го няма — само секретарката пишеше на машината. Щом видя председателя на компанията, тя веднага стана.
— Мистър Гибсън не е тук, мисис Клифтън. Да ида ли да го потърся?
— Не е необходимо — отвърна Ема. Погледна голямата графика на стената и най-лошите ѝ страхове се потвърдиха. Работата по разрязването на «Мейпъл Лийф» трябваше да започне във вторник. Това поне ѝ даваше малко време да реши дали да предупреди Хари, или, подобно на Нелсън, да си затвори очите. Но ако Хари откриеше, че «Мейпъл Лийф» се е озовал на гробището, и я попиташе дали е знаела, тя нямаше да е в състояние да го излъже.
— Сигурна съм, че мистър Гибсън ще се върне след няколко минути, мисис Клифтън.
— Не се безпокойте, не е важно. Все пак ще го помолите ли да се отбие при мен, когато има път през офиса?
— Мога ли да му кажа по какъв повод?
— Той ще се сети.
Влакът вече наближаваше Труро. Карин гледаше през прозореца. Мислите ѝ бяха другаде — опитваше се да приеме смъртта на баронесата.
От няколко месеца не се бе виждала със Синтия Форбс-Уотсън и от МИ6 не бяха направили опит да я сменят като неин надзорник. Дали не бяха изгубили интерес към нея? От известно време Синтия не ѝ бе давала нищо съществено за Пенгели и срещите им на чай бяха ставали все по-редки.
Пенгели беше загатнал, че очаква в близко бъдеще да се върне в Москва. Карин с нетърпение очакваше този момент. Беше ѝ противно да лъже Джайлс, единствения човек, когото обичаше, и ѝ бе дошло до гуша да пътува до Корнуол под предлог, че гостува на баща си. Пенгели не ѝ беше баща, а пастрок. Тя го ненавиждаше. Беше се молила майка ѝ да не се омъжва за него. Но след като тя стана мисис Пенгели, Карин бързо осъзна, че може да използва дребния партиен функционер, за да избяга от режима, който мразеше повече и от него, ако това изобщо беше възможно. И тогава бе срещнала Джайлс Барингтън, който направи всичко това възможно, като се влюби в нея.
Мразеше, че не може ла каже на Джайлс истинската причина да пие толкова често чай с баронесата в Камарата на лордовете. След смъртта на Синтия вече нямаше нужда да лъже. Но когато Джайлс научеше истината, дали щеше да повярва, че е избягала от тиранията на Източен Берлин само защото е искала да бъде с него? Не беше ли прекалила с лъжите?
Докато влакът влизаше в Труро, Карин се замоли това да е за последен път.
— От колко години работиш за компанията, Франк? — попита Ема.
— Близо четирийсет, мадам. При баща ви и при дядо ви преди него.
— Значи си чувал за историята на «Мейпъл Лийф»?
— Било е преди моето време, мадам, но всички в корабостроителницата са запознати с историята, макар че малцина говорят за нея.
— Ще те помоля за една услуга, Франк. Би ли подбрал малък екип мъже, на които може да се има доверие?
— Имам двама братя и братовчед, които никога не са работили за друг освен за «Барингтън».
— Ще трябва да дойдат в неделя, когато корабостроителницата е затворена. Ще им платя двойна надница в брой и ще получат поощрителна премия в същия размер след дванайсет месеца, но само ако не съм чула нищо за станалото този ден.