Выбрать главу

— Ако искаш да обсъждаме проблемите на селското стопанство в Шотландия, ще ти отделя пет минути. Ако е за Фреди, имаш цялото ми време.

— Благодаря. Но ще говоря по същество. Директорът на училището на Фреди ми се обади снощи да ми каже, че момчето се е провалило на приемните изпити във "Фетс".

— Но аз гледах доклада за успеха му в края на срока и си помислих, че дори може да спечели стипендия.

— Същото си е помислил и директорът, поради което поискал да види документите му. Бързо станало ясно, че изобщо не се е опитал да влезе.

— Но защо? "Фетс" е едно от най-добрите училища в Шотландия.

— В Шотландия — вероятно това е отговорът на въпроса ти, защото седмица по-късно се яви на подобен изпит за Уестминстър и се класира сред първите шест.

— Май не е нужно да се обръщаме за помощ към Фройд, за да разберем причината — каза Джайлс. — Така че искам само да знам дали иска само да посещава училището, или да ползва пансиона.

— Отбелязал е, че само ще го посещава.

— Пътят до Фенуик Хол и обратно е доста дълъг, а тъй като Уестминстър е на един хвърлей от вратата ми, той май се опитва да ни каже нещо. — Арчи кимна. — Както и да е, той вече си избра спалнята — добави Джайлс, когато телефонът на бюрото започна да звъни.

Той го вдигна, заслуша се за момент и каза:

— Съжалявам, шефе, изникна нещо, но след минутка пристигам. — Затвори и се обърна към Арчи. — Какво ще кажеш да вечеряме с Карин на Смит Скуеър, за да изчистим детайлите?

— Не знам как да ти благодаря — каза Арчи.

— Аз съм онзи, който трябва да благодари. — Джайлс стана. — Това е единствената добра новина за целия ден. Ще се видим към осем.

— Някаква надежда да обсъдим по някое време правителствената субсидия на зърното? — попита Арчи, но Джайлс не отговори, защото бързо напусна кабинета.

— Каква е цената на акциите на "Кюнард" тази сутрин? — попита Себ.

— Четири паунда и дванайсет пенса. С два пенса повече от вчера — отвърна Джон Ашли.

— Добра новина.

— Мислите ли, че майка ви съжалява, че е продала "Барингтън"?

— Всеки ден. Но за щастие тя е толкова заета в Министерството на здравеопазването, че няма време да мисли за това.

— А Джайлс?

— Знам, че е изключително благодарен за начина по който управляваш фамилния портфейл, защото това му позволява да се отдаде на първата си любов.

— Битката с майка ви?

— Нещо такова.

— А леля ви Грейс?

— Тя те смята за вулгарен капиталист. Е, поне така описва мен, но едва ли има по-добро мнение за теб.

— Но аз я направих мултимилионерка! — запротестира Ашли.

— Да, но това не я спира да оценява домашните на учениците си вечер, докато хапва сандвич със сирене. Но от нейно име, Джон, добра работа. Имали друго за обсъждане?

— За съжаление, да, председателю, и не съм сигурен как точно да подходя. — Ашли отвори папка с надпис "Лично" и започна да рови в някакви документи. Себ се изненада, че човекът, който беше играл в първите редици на отбора по ръгби "Арлекин" и никога не се бе колебал да се сблъска челно с който и да било член на борда, сега изглежда очевидно смутен.

— Изплюй камъчето, Джон.

— Неотдавна някоя си мис Кандис Ломбардо откри сметка в банката и неин гарант е заместник-председателят.

— Значи така се казва — каза Себ.

— Познавате ли я?

— Да кажем, че сме се разминавали. И какъв е проблемът?

— Вчера изтегли пет хиляди паунда, без да има нито пени по сметката си, за да си купи палто от норки от "Хародс".

— Защо одобри чека?

— Защото Виктор гарантира овърдрафта ѝ и нямам властта да го спра, без да се консултирам с него.

— Седрик Хардкасъл сигурно се обръща в гроба си — каза Себ и погледна портрета на основателя на банката. — Все казваше никога не казвай никога, освен ако не поискат от теб да подпишеш гаранция.

— Да поговоря ли с Виктор?

Себ се облегна назад и се замисли. Хаким бе успял да убеди Виктор да остане в борда и дори да приеме поста заместник-председател, така че последното, което му трябваше на Себ, бе да му дава някаква причина да размисли.

— Не прави нищо — каза накрая. — Но ме дръж в течение, ако мис Ломбардо представи още чекове.

Ашли кимна, но не си отбеляза.

— Реших също, че бихте искали да знаете — продължи той, — че сметката на дъщеря ви е на минус със сто и четири паунда и шейсет пенса. Знам, че сумата не е голяма, но тъй като поискахте да ви държа в течение след…