— Наистина поисках — каза Себ. — Но честно казано, Джон, току-що ѝ платих хиляда паунда за седем нейни рисунки.
Ашли отвори втора папка и провери друга банкова сметка.
— Но тя не е представила този чек, председателю. Единственият ѝ депозит в последно време е за двеста и петдесет паунда от някой си Ричард Лангли.
— Името не ми говори нищо — каза Себ. — Но ме дръж в течение. — Ашли се намръщи. — Какво означава този поглед?
— Като цяло, по-скоро бих предпочел да си имам работа с председателя на борда на "Кюнард", отколкото с дъщеря ви.
42
Четиримата седяха в салона и изглеждаха определено смутени.
— Толкова се радвам най-сетне да се запознаем — каза Саманта, докато наливаше на Ричард чай.
— И аз, мисис Клифтън — отвърна младият мъж, който седеше нервно срещу нея.
— Как се запознахте? — попита Себ.
— Натъкнахме се един на друг на изложбата по случай Наградата на основателя в "Слейд" — каза Джесика.
— Ходя на всички изложби на колежа — каза Ричард — с надеждата да открия нов талант, преди да бъде отмъкнат от някой дилър от Уест Енд, тъй като тогава няма да мога да си позволя творбите му.
— Колко разумно — каза Саманта, докато предлагаше на госта сандвич с краставичка.
— Попаднахте ли на нещо ценно напоследък? — попита Себастиан.
— На същинско съкровище — отвърна Ричард. Серия забележителни графики от неизвестна художничка, озаглавени "Седемте възрасти на жената", спечелили Наградата на основателя. Не можех да повярвам на късмета си, когато чух цената.
— Простете, че го споменавам — каза Себ, — но съм изненадан, че можете да си позволите хиляда паунда с учителската си заплата.
— Не платих хиляда паунда, сър, а само двеста и петдесет. И в сметката ми останаха само толкова пари, колкото да заведа художничката на вечеря.
— Но аз си помислих… — Себ не довърши, понеже Саманта го изгледа кръвнишки, а дъщеря му изглеждаше видимо смутена. Реши да смени тактиката. — Готов съм да ви предложа за графиките две хиляди. Така ще можете да водите редовно художничката на вечеря.
— Те не са за продан — каза Ричард. — И никога няма да бъдат.
— Три хиляди?
— Не, благодаря, сър.
— Може би ще обмислите едно предложение Ричард. Ако се случи да се откажете от дъщеря ми, можете да ми продадете рисунките за две хиляди паунда.
— Себастиан! — сряза го Саманта. — Ричард е приятел на Джесика, а не клиент, поне извън работното време на банката.
— Няма начин, сър — каза Ричард. — Не възнамерявам да се разделям нито с дъщеря ви, нито с рисунките.
— Не можеш да спечелиш всичко, татко — ухили се Джесика.
— А ако Джеси се откаже от вас — продължи Себ, сякаш гонеше сделка за милион, — ще си помислите ли?
— Забрави, татко. Това няма да стане. Изгуби рисунките и си на път да изгубиш дъщеря си, защото възнамерявам да се преместя при Ричард — каза тя и хвана ръката му.
Себастиан понечи да отвори уста, но Саманта го изпревари.
— Чудесна новина. Къде ще живеете?
— Имам апартамент в Пекам, недалеч от работата ми — отвърна Ричард.
— Но търсим нещо по-голямо — каза Джесика.
— Под наем или да купите? — попита Себ. — Защото при сегашните условия на пазара бих ви посъветвал…
— Аз бих те посъветвала да ги оставиш сами да решават — заяви Саманта.
— Много по-разумно е да се купи — довърши Себ, без да обръща внимание на жена си. — И с моите две хиляди ще имате достатъчно за капаро.
— Просто не му обръщайте внимание — каза Саманта.
— Винаги го правя — отвърна Джесика, докато ставаше. — Трябва да бягаме, татко, отиваме в Института за модерно изкуство на изложба на керамика, която Ричард смята за обещаваща.
— И която все още мога да си позволя — добави Ричард. — Но ако имате две хиляди за инвестиране, сър, бих ви препоръчал…
Саманта се разсмя, но Ричард изглеждаше така, сякаш вече съжалява за думите си.
— Чао, татко — каза Джесика, наведе се, целуна баща си по челото и пъхна във вътрешния му джоб един плик с надеждата, че Ричард няма да забележи.
Приятелят ѝ протегна ръка.
— Довиждане, сър. Беше ми приятно да се запознаем.
— Довиждане, Ричард. Дано изложбата ви хареса.
— Благодаря, сър — каза Ричард и Саманта ги изпрати до изхода.
Докато я чакаше да се върне, Себ измъкна плика от джоба си, отвори го и извади от него собствения си чек за хиляда паунда. За първи път го биеше някой, предложил по-малка сума.
— Мисля, че бих могъл да се справя по-добре — каза Себ, когато Саманта се върна в салона.