— Някои директори вече пристигнаха и ви чакат в заседателната зала — каза секретарката, докато даваше на Себ копие от дневния ред.
— Мистър Кауфман сред тях ли е, Рейчъл?
— Не, господин председател, не съм го виждала тази сутрин.
— В такъв случай предлагам да идем при колегите — каза Себ, след като погледна дневния ред. — Предлагам да не споменаваме за мис Ломбардо, докато не ни се отвори възможност да поговорим насаме с Виктор.
— Съгласен — в един глас казаха главният изпълнителен директор и юрисконсултът.
Тримата станаха без нито дума повече, излязоха от кабинета и тръгнаха към заседателната зала.
— Добро утро, Джайлс — каза Себ: обръщаше се към вуйчо си по име за първи път, откакто бе станал председател на борда. — Да разбирам ли, че с майка ми вече не си говорите, след като законът за здравеопазването мина на първо четене?
— Точно така, господин председател. Единственото ни общуване в бъдеще ще бъде през масата в Камарата.
Себ се усмихна, но все поглеждаше към вратата. Останалите директори заеха местата си около заседателната маса, но столът в другия край си оставаше празен. Подобно на майка си Себ вярваше, че заседанията на борда трябва да започват точно навреме. Погледна си часовника. Девет без една. Зае мястото си начело на масата.
— Добро утро, господа. Ще помоля секретарят на компанията да прочете протоколите от миналото заседание.
Мистър Уитфорд стана от мястото си от дясната страна на председателя и прочете протоколите, сякаш четеше проповед в църква.
Себ се опитваше да се съсредоточи, но продължаваше да поглежда към вратата, макар вече да не хранеше особени надежди — Виктор никога не закъсняваше за срещи на борда. Когато мистър Уитфорд си седна, Себ забрави да попита колегите си дали имат въпроси. Просто промърмори: "Точка първа", и тъкмо се канеше да покани главния изпълнителен директор да представи месечния доклад, когато вратата на залата се отвори и нахълта зачервеният заместник-председател.
— Извинявам се, господин председател — каза Виктор още преди да е заел мястото си. — Полетът ми закъсня заради мъглата. Направихме поне десет кръга, преди да ни позволят да кацнем.
— Няма проблем, Виктор — спокойно каза Себ. — Изпусна само четенето на протоколите от последното заседание и тъкмо се канех да мина на точка първа, новите банкови регулации на правителството. Джон?
Ашли отвори папката си и погледна подробните бележки, които бе подготвил, и изложението, което щеше да сподели с колегите си.
— Изглежда, че банкерите вече се нареждат до агентите на недвижими имоти и депутатите като членове на обществото, заслужаващи най-малко доверие — започна той.
— Значи остава само да стана агент на недвижими имоти и ще съм покрил и трите позиции — обади се Джайлс.
— Какво е заключението? — попита Себ, след като смехът утихна.
— Можем да очакваме по-затегнат надзор върху работата на банката и много по-сериозни инспекции от регулаторните органи, наред със серия нови регулации. Джефри Хау е твърдо решен да покаже, че той е новата метла, която ще измете Сити.
— Консервативните правителства винаги се заканват, но обикновено това се забравя след няколко добре подбрани проповеди от министъра на финансите на дадени от кмета банкети.
Когато директорите започнаха да изказват предвидимите им мнения с изключение на Джайлс, както можеше да се очаква, мислите на Себ отново се зареяха. Върна се рязко в реалността, когато усети, че колегите му го гледат.
— Втора точка? — подканващо се обади секретарят на компанията.
— Втора точка — каза Себ. — Лорд Барингтън наскоро се върна от Рим и смятам, че има доста вълнуващи новини за нас. Джайлс?
Джайлс запозна борда с посещението си във Вечния град, където се бе срещнал с председателя на банка "Касалди" г-н Менегати, който искал двете институции да установят дългосрочно партньорство. Докладът му бе последван от дискусия между директорите, която Себ обобщи с препоръката Джайлс и подбран екип да продължат с разговорите на следващото ниво и да се види дали не може да се стигне до изгодно предложение за сливане, което и двамата председатели ще сметнат за подходящо да препоръчат на бордовете си.
— Поздравления, Джайлс — каза Себ. — Очакваме с нетърпение следващия доклад. Мисля, че можем да минем към трета точка от дневния ред. — Мислите му обаче отново се отклониха към единственото нещо, което щеше да бъде в дневния ред по-късно, когато щеше да се срещне насаме със заместник-председателя. Макар че трябваше да признае, че Виктор изглежда много по-спокоен, отколкото се чувстваше самият той.