— Защо не предупреди предварително борда за покупката? — попита Себ. — Едно телефонно обаждане щеше да е напълно достатъчно, така че изпълнителните директори да обсъдят предложението преди днешното заседание на борда. А вместо това се появяваш и ни изправяш пред свършен факт.
— Моите извинения, но пропуснах да спомена, че принцеса Даяна, която е приятелка на доктор Якуб, също беше в Египет и охраната ни помоли да не разкриваме на никого къде се намираме и кои са имената на пътуващите.
— Съвсем правилно — каза Джайлс. — Не е нужно да телеграфираме на ИРА.
— И предположих — продължи Виктор, гледаше Себ в очите, — че ако се появи нещо наистина спешно, едва ли бихте се поколебали да се обадите на жена ми, която е единственият човек, който знаеше къде точно съм.
Трима от директорите закимаха в знак на съгласие.
— И накрая — каза Виктор, — знам, че всички ще се зарадвате да чуете, че следващия четвъртък професор Якуб ще даде в "Марсдън" пресконференция, на която ще обяви, че принцеса Даяна се е съгласила да стане патрон на благотворителната организация.
— Браво — каза Клайв. — Това може само да подобри имиджа на банката.
— Това не е единствената причина да искам да подкрепя такава достойна кауза — остро отвърна Виктор.
— Може би не — рече Арнолд, — но докато министърът на финансите все още вилнее, няма да ни навреди.
— Няма да е зле да съставиш предложение, което да обсъдим на следващото заседание — каза Себ. — И да го раздадеш възможно по-рано, за да го обмислим сериозно.
— Нахвърлях най-общо точките, докато кръжах сутринта над вас, председателю, и щом съм готов, ще пратя копия на всички членове на борда.
Неколцина директори кимаха, докато Виктор затваряше папката пред себе си.
— Благодаря — каза Себ. — А сега ни остава само да решим датата на следващото заседание.
След като определиха датата, Себ обяви край на срещата.
— Би ли ми отделил минутка, Виктор — каза той, докато си събираше нещата.
— Разбира се. — Виктор последва Себ през изхода, по коридора и до кабинета му. Канеше се да затвори вратата след себе си, когато видя, че Джон Ашли и Арнолд Хардкасъл вървят плътно след него.
След като четиримата се настаниха около овалната маса, Себ започна отдалеч:
— Виктор, някои от нас доста се разтревожиха, когато в твое отсъствие в банката постъпиха три чека за одобрение от някоя си мис Ломбардо, за която Арнолд, Джон и аз не бяхме и чували.
— Не сте чували? — изуми се Виктор. — От гората ли излизате?
Когато никой от тях не се опита да се защити, му прещрака.
— А — рече той с вид на човек, който държи каре аса. — Значи сте си помислили…
— Е, трябва да се опиташ да видиш нещата от нашата гледна точка — оправда се Арнолд.
— И ако трябва да съм честен — каза Виктор, — мис Ломбардо едва ли попада често на първата страница на "Файнаншъл Таймс".
Останалите трима избухнаха в смях.
— Признавам, че нямах одобрението на борда да купя сградата, и тъй като се боях, че може да я изпуснем, докато цената ѝ е толкова ниска, позволих на мис Ломбардо да открие сметка, за която гарантирах.
— Но това не обяснява петте хиляди паунда, които е платила за палто от норки от "Хародс" — малко притеснено каза Джон Ашли.
— Подарък за рождения ден на Рут, за който не исках да научава. Между другото, затова ли сте се опитвали да се свържете с мен?
— Разбира се, че не — каза Себ. — Просто искахме да ти кажем, че Джайлс вероятно е на път да направи голям удар в Рим, преди да си го научил от вестниците.
— Добър опит — каза Виктор. — Но те познавам от твърде много време, за да се хвана, Себ. Ето какво ще направя. Няма да споменавам повече тази тема, стига да подкрепиш предложението ми да поддържаме благотворителната организация на следващото заседание на борда.
— Намирисва ми на изнудване.
— Именно.
— Май трябваше да послушам жена си — промърмори Себ.
— Би било мъдро, като се вземе предвид всичко — каза Виктор. — Нямах намерение да споменавам пред борда, че Саманта ми намигна, докато предприемахте нелепото си измъкване от "Каприз".
Хари и Ема Клифтън
1986–1989
44
Когато се събуди, Хари се опита да си спомни съня, който сякаш нямаше край. Отново ли бе капитанът на английския отбор по крикет, който щеше да отбележи победна точка срещу Австралия на Лордс? Не, доколкото можеше да си спомни, тичаше за автобус, който винаги си оставаше на няколко метра пред него. Зачуди се какво ли би казал Фройд за това. Съмняваше се в теорията, че сънищата са с продължителност само няколко секунди. Как беше възможно учените да са толкова сигурни в това?