Хвърли поглед надясно към снимките в рамки. Ема играеше скуош, Себастиан и Саманта бяха на ваканция в Амстердам, Джейк се опитваше да вкара гол, а Люси, най-новият член на семейството, беше в ръцете на майка си и му напомняше, че вече е прадядо. От другата страна на бюрото имаше седем химикалки, които щяха да бъдат сменени след седмица Пред него лежеше блок листа А4, разграфени на 32 реда. Надяваше се, че до края на деня ще успее да напише 2500–3000 думи, което щеше да означава, че е приключил първата чернова на първата глава.
Махна капачката на химикалката, остави я на бюрото до себе си, погледна празния лист и започна да пише.
Чакаше вече повече от час, но никой не я бе заговорил.
Ема следваше рутина, която бе също толкова натоварваща и изискваща дисциплина като тази на съпруга ѝ, макар и напълно различна. Една от причините бе, че тя не беше господарка на самата себе си. Когато спечели за втори път изборите, Маргарет Тачър обеща на Ема да я направи министър на здравеопазването като благодарност за приносите ѝ по време на първия ѝ мандат.
Подобно на Хари, Ема често си припомняше думите на Мейзи, че трябва да се стреми да бъде запомнена с нещо повече от това, че е била първата жена начело на публична компания. Когато прие предизвикателството, не бе и помисляла, че това ще я изправи срещу собствения ѝ брат, когото Нийл Кинок хитро бе избрал за министър на здравеопазването в сянка. Не помагаше, че дори "Дейли Телеграф" наричаше Джайлс един от най-силните политици на деня и може би най-добрия оратор в двете камари на Парламента.
Ема приемаше, че ако иска да го победи в Камарата, няма да може да го направи с някаква остроумна забележка или запомнящ се израз. Щеше да ѝ се наложи да разчита на по-груби средства — пълно владеене на материала и познаване на детайли, които да убедят колегите ѝ да застанат зад нея, когато дойде време за гласуване.
Денят на Ема също започваше в шест и в седем тя седеше зад бюрото си в Дом Александър Флеминг, където подписваше писмата, подготвени предишния ден от един старши служител. Разликата между нея и повечето ѝ колеги в Парламента бе, че тя прочиташе всяко писмо и не се колебаеше да прави поправки, ако не беше съгласна с изказа или имаше пропуск на някоя важна подробност.
Към осем сутринта първата ѝ лична секретарка Полин Пери влезе да я запознае с предстоящия ден — вечерта трябваше да изнесе реч в Кралската колегия на хирурзите; речта се нуждаеше от една-две поправки, преди да бъде предоставена на пресата.
В 8:55 отиде на "молитвена среща" при държавния секретар заедно с всички други служители. В продължение на един час обсъждаха правителствената политика, за да са сигурни, че всички пеят в един глас. Небрежно подхвърлена забележка, чута от бдителен журналист, лесно можеше да се появи на първата страница на някой национален вестник на следващия ден.
Ема още беше подигравана безмилостно заради заглавието "Министър поддържа бардаци", когато в момент на непредпазливост бе казала: "Напълно съчувствам на тежкото положение на жените, принудени да проституират". Не си беше променила мнението, но от този инцидент се бе научила да го изразява по-предпазливо.
Основната тема на дискусия тази сутрин бе предложеният законопроект за бъдещето на здравната система и ролите, които щяха да изиграят всички те в прокарването му в двете камари. Държавният секретар щеше да представи законопроекта в Долната камара, а Ема щеше да представлява правителството в Горната. Тя знаеше, че това ще е най-голямото ѝ предизвикателство до този момент, защото брат ѝ както сам се бе изразил, щеше да дебне в засада.
В единайсет сутринта я откараха през Уестминстър Бридж до Министерския съвет за среща, на която трябваше да разгледат финансовите последици от изпълняването на обещанията на партията от предизборната програма. Някои от колегите ѝ трябваше да пожертват приети присърце проекти и всички министри знаеха, че само обещанията за орязване на разходите в тяхната област чрез по-ефективна работа няма да са достатъчни. Обществото се беше наслушало на решения за икономии от пестене на кламери.
Следваше обяд с холандския министър на здравеопазването Ларс ван Хасел в кабинета ѝ, на четири очи. Ван Хасел беше помпозен и арогантен тип, но и блестящ — и го знаеше. Ема прие, че за един час с него на сандвич и чаша вино ще научи повече, отколкото от повечето си колеги за цял месец.
Следобед беше неин ред да отговаря на въпроси в Камарата на лордовете и макар че брат ѝ нанасяше по някой удар от време на време, до кръвопролития не се стигаше. Но пък Ема знаеше, че Джайлс пази тежката си артилерия за деня, когато представят законопроекта в Камарата.