Хари се усмихна. При всяко посещение в Кралската болница в Бристол чувстваше уважението и обичта, които изпитваха служителите към Ема.
— Ако спечелим за втори път титлата болница на годината — добави д-р Ричардс, — заслугата определено ще е нейна.
Минаха покрай две сестри, които бяха излезли в почивка. Хари забеляза, че едната е с насинено око и подута буза — личаха си въпреки тежкия грим.
Д-р Ричардс го въведе в малка кабинка, в която имаше само легло и два стола.
— Свалете си сакото. След малко ще дойде сестра.
— Благодаря — каза Хари. — Ще се видим догодина. Имам предвид тук, за преглед.
— След като направим всички изследвания в лабораторията ще ви пиша за резултатите. Не че очаквам да са много по-различни от миналогодишните.
Хари си свали сакото, метна го на облегалката на единия стол, събу се и легна на леглото. Затвори очи и се замисли за следващата глава от "Уилям Уоруик и номерът с трите карти". Как бе възможно заподозреният да е на две места едновременно? Или е бил в леглото с жена си, или е пътувал за Манчестър. Кое от двете?
Докторът беше оставил вратата отворена и Хари чу как някой каза: "Доктор Хендс". Къде беше чувал това име?
— Ще кажеш ли на старшата? — попита гласът.
— Не и ако искам да си запазя работата — отвърна втори глас.
— Значи пак ще му се размине?
— Докато е само моята дума срещу неговата, няма от какво да се страхува.
— Докъде стигна този път?
Хари се надигна, извади бележника си и химикалка от джоба на сакото си и се заслуша внимателно в разговора в коридора.
— Бях в складчето на третия етаж да взема чисти чаршафи и той влезе. Щом вратата се затвори и чух как ключалката изщрака, разбрах, че е той. Престорих се, че не съм го забелязала, взех чаршафите и тръгнах към вратата. Опитах се да я отключа, но той ме сграбчи. Отвратително! Идеше ми да повърна. Каза, че просто сме щели да се позабавляваме. Опитах се да го ударя с лакът в слабините, но той ме беше притиснал до стената. После ме обърна и се опита да ме целуне.
— И ти какво направи?
— Ухапах му езика. Той изкрещя, нарече ме кучка и ме зашлеви. Но това ми даде достатъчно време да отключа и да избягам.
— Трябва да докладваш. Крайно време е този мръсник да бъде разкаран от болницата.
— Няма начин. На сутрешната визитация ме предупреди, че ако си отворя устата, ще си търся нова работа, след което добави — гласът ѝ премина в шепот, — "когато една жена си отвори устата, тя става само за едно нещо".
— Той е извратен! Не бива да му се разминава.
— Не забравяй колко е влиятелен. Нали уреди да изхвърлят приятеля на Манди — каза на полицията, че го видял да ѝ посяга и че я бил ударил. Какъв шанс имам за едно опипване в складчето? Не, реших да…
— Добро утро, сър Хари — каза медицинската сестра, влезе и затвори вратата. — Доктор Ричардс каза да ви взема кръв за изследвания. Просто рутинен преглед, така че ще ви помоля да си навиете ръкава.
— Предполагам, че само един от нас има качествата за председател — каза Джайлс, без да може да скрие усмивката си.
— Няма нищо смешно — отвърна Ема. — Вече съставих дневен ред, за да не пропуснем нито един от въпросите, които трябва да се обсъдят. — Връчи на Джайлс и Грейс копия от дневния ред, даде им известно време да ги прегледат и продължи: — Може би ще е най-добре да ви запозная с положението, преди да започнем с първата точка. — Брат ѝ и сестра ѝ кимнаха. — Бордът прие окончателната оферта на "Кюнард" за три паунда и четирийсет и един пенса за акция и придобиването беше завършено по обед на двайсет и шести февруари.
— Сигурно е било много мъчително — с искрено съчувствие каза Джайлс.
— Трябва да призная, че докато разчиствах кабинета си, още се питах дали съм постъпила правилно. И бях благодарна, че нямаше никой друг, когато свалих портрета на дядо, защото не можех да го погледна в очите.
— Ще се радвам Уолтър да се върне в Барингтън Хол — каза Джайлс. — Може да виси до баба в библиотеката.
— Всъщност, Джайлс, председателят на борда на "Кюнард" ме попита дали може да остане в заседателната зала наред с всички предишни председатели.
— Впечатлен съм — каза Джайлс. И това още повече ме убеждава, че съм взел правилното решение за инвестирането на парите си — добави без повече обяснения.
— Ами ти, Ема? — попита Грейс и погледна сестра си. — В края на краищата ти също си спечелила правото да си в заседателната зала.
— На Брайън Орган му беше поръчано да ми направи портрет — каза Ема. — Ще го окачат срещу скъпия ни дядо.