— Проклета статистика.
— И все пак си мисля, че е време да промениш завещанието си, така че децата да платят минимален данък наследство, който си остава четирийсет процента въпреки обещанията на мисис Тачър.
— Сериозно си го обмислил, нали?
— Мисълта за рак е звън на будилник, който не бива да се пренебрегва. А и прочетох дребния текст в застрахователната полица и не видях в него да се споменава за безсмъртие.
— Надявам сс да не водим този разговор прекалено често.
— Веднъж в годината ще е достатъчно. Но ще съм по-спокоен, ако знам, че завещанието ти е наред.
— Вече оставих Имението на Себастиан и повечето си бижута на Самата, Джесика и Люси.
— Ами Джейк?
— Не мисля, че ще изглежда добре с перлена огърлица. А и имам чувството че е наследил всички най-лоши черти на баща си и ще стане мултимилионер.
Хари я хвана за ръка и продължиха към къщата.
— Да продължим с по-приятни теми — каза той. — Къде искаш да прекараме лятната ваканция тази година?
— На малък остров в Индийския океан, където няма да ме намери никой от колегите ми.
— Не сме се виждали от седмици с Хари и Ема — каза Карин. — Защо не ги поканим на обяд в неделя?
— Нямам намерение да се сближавам с врага — заяви Джайлс и подръпна реверите на халата си, докато не бъде даден и последният глас и торите не бъдат разгромени.
— Стига, Джайлс. Тя ти е сестра.
— Защото така твърдят родителите ни.
— И кога мога да се надявам да ги видя отново?
— Не и преди капитаните и кралете да са заминали.
— Какви ги говориш?
— Можеш ли да си помислиш дори за момент, че Уелингтън би се съгласил да вечеря с Наполеон в деня преди Ватерлоо?
— Ако питаш мен, за всички може би е щяло да е много по-добре, ако го беше направил — каза Карин.
Джайлс се разсмя.
— Имам чувството, че Наполеон би се съгласил с теб.
— Колко още трябва да чакаме преди да разберем кой от вас ще бъде заточен на Света Елена?
— Още малко. В парламентарния календар е отбелязана предварителна дата за дебата — в четвъртък.
— Мога ли да попитам как върви речта ти?
— Отлично. Мисля, че спокойно мога да кажа, че ще бъде посрещната с бурни овации и продължителни аплодисменти. — Джайлс замълча за момент. — Всъщност нямам представа, скъпа. Мога само да кажа, че никога не съм работил по-здраво върху реч.
— Дори да спечелиш спора, имаш ли реален шанс да сразиш правителството, докато то има мнозинство?
— Напълно реален. Ако независимите и либералите се присъединят към нас, силите почти ще се изравнят. Освен това набелязах десетина тори, които не са толкова доволни от законопроекта и още се колебаят. Ако успея да убедя някои от тях да минат на наша страна или просто да се въздържат, шансовете ни ще станат още по-големи.
— Но активистите на консерваторите несъмнено през цялото време уговарят, заплашват или дори подкупват евентуалните бунтовници.
— В Камарата на лордовете не става така лесно. Активистите не могат да предлагат много постове, повишения или награди за амбициозни млади политици. Докато аз мога да апелирам към тяхната суета, като твърдя, че са храбри, независими и съвестни мъже, които поставят доброто за нацията пред онова, което е добро за партията.
— Ами жените? — попита Карин.
— Много по-трудно е да подкупиш жена.
— Ти си негодник, Джайлс Барингтън.
— Знам, скъпа, но трябва да разбереш, че да си негодник просто влиза в длъжностната характеристика на един политик.
— Ако спечелиш гласуването — каза Карин, като май говореше сериозно за първи път от началото на разговора, — това означава ли, че Ема ще трябва да подаде оставка?
— В любовта и войната всичко е разрешено.
— Надявам се в речта си да имаш по-добри клишета.
— Предателка — каза Джайлс, обу си пантофите, влезе в банята и пусна топлата вода. Погледна се в огледалото, което бързо се запотяваше, и заяви: — Как може министърът да се преструва, че разбира тежкото положение на млада майка в Дарлингтън, Донкастър или Дърам?
— Кое според теб е най-добре? — попита с нормален глас.
— Дарлингтън — каза Карин. — Ема едва ли е стъпвала някога там.
— … или трудностите на миньора от Южен Уелс, който прекарва половината си живот в мината, или на дребния земеделец, чийто работен ден започва в четири сутринта? Защото именно това са хората, които ще разчитат на местната болница, когато се разболеят, и ще открият, че тя е била затворена от онези свестни и загрижени тори от отсрещната страна, които се интересуват не от спасяване на животи, а от спестяване на пенита.