Хари си отбеляза в бележника, добави три звездички в горната част на страницата и задраска остатъка от месеца.
— Практикувам по линия на здравната система в "Гай" и в "Сейнт Томас" — продължи Кърби. — Предполагам, че тъй като трябва само да прекосите Уестминстър Бридж, за да стигнете от дома си до "Томи", тя ще е по-удобна за вас и за съпругата ви.
— Точно така, благодаря.
— Така, след последната ви консултация с доктор Ричардс се е появило едно малко усложнение. — Кърби завъртя стола си към екрана на стената. Ако погледнете рентгеновата снимка — каза той и посочи екрана със светлинната показалка, — ще видите, че раковите клетки в момента се ограничени в една малка област. Ако се вгледате обаче по-внимателно — Добави той, като увеличи образа, — ще забележите, че един-двама от пакостниците се опитват да се измъкнат. Смятам да ги премахна всички, преди да са се разпространили в други части от тялото ви, където ще могат да направят много повече поразии. Макар че наскоро създадохме лекарство за рак на простатата, същото не може да се каже за рака на костите или черния дроб, накъдето ще се насочат гадинките.
Хари кимна.
— Предполагам, че и вие имате въпроси, сър Хари.
— Колко време ще продължи операцията и колко бързо ще се възстановя?
— Операцията обикновено продължава между три и четири часа, след което ще имате доста неприятни две седмици, но като цяло пациентите се връщат към нормалния си живот след най-много три седмици. Ще се сдобиете с няколко малки белега по корема, които бързо ще избледнеят, и очаквам, че месец по-късно ще работите на бюрото си.
— Това е окуражаващо — каза Хари. След кратко колебание попита: — Колко подобни операции сте направили?
— Над хиляда, така че би трябвало вече да съм им хванал цаката — отвърна Кърби. — А вие колко книги сте написали?
— Туш — каза Хари, стана и се ръкува с хирурга. — Благодаря ви. С нетърпение очаквам да се видим отново през януари.
— Никой не очаква с нетърпение да се види отново с мен — каза Кърби. — Но във вашия случай за мен е чест да бъда избран за ваш хирург. Може и да не съм чел книгите ви, но тъкмо започнах първата си работа като специализант в Университетската болница, когато произнесохте речта си при получаването на Нобеловата награда в Стокхолм от името на Анатолий Бабаков. — Той извади химикалка от вътрешния си джоб, вдигна я и каза: — Перото е по-силно от меча.
— Чувствам се поласкан и ужасен едновременно — каза Хари.
— Ужасен? — изненада се Кърби.
— Поласкан, че помните речта ми, но ужасен, че сте били млад специализант по онова време. Толкова ли съм стар?
— Определено не — каза Кърби. — И когато приключа с вас, ще бъдете готов за още двайсет години.
— Какво мислиш? — прошепна Ема.
— Не мога да се преструвам, че на мястото на Джеси бих избрал точно това, за да кандидатствам за златния медал на Кралската академия за изящни изкуства — призна Ричард.
— И аз. И само като си помисля, че би могла да предложи някой от традиционните си портрети, който със сигурност би ѝ дал шанс да спечели.
— Но това е портрет, майко — каза Себастиан.
— Себ, това е гигантски кондом! — прошепна Ема.
— Така е, но ако се вгледаш по-добре, ще видиш истинското му значение.
— Да, трябва да призная, че съм пропуснала истинското му значение — каза Ема. — Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш?
— Това е коментарът на Джеси за човечеството — каза Саманта, която се притече на помощ на Себ. — Вътре в кондома е портретът на модерния човек.
— Но това е…
— Да — каза Хари, който вече не можеше да се сдържа. — Това е пенис в ерекция на мястото на мозъка на мъжа.
— И ушите — каза Ема.
— Браво на теб, мамо, радвам се, че го видя.
— Но ако се вгледате по-внимателно в очите, ще видите две голи жени — каза Саманта.
— Да, виждам ги, но защо мъжът е изплезил език?
— Нямам представа, майко — каза Себ.
— Но дали някой би я купил за три хиляди паунда? — попита Ема, която още не беше убедена.
— Аз възнамерявам да го направя — каза Себ.
— Много лоялно от твоя страна, скъпи, но къде ще я окачиш, за бога?
— В банката, за да я виждат всички.
— Себастиан, та това е гигантски кондом!
— Точно така, майко, и подозирам, че някои от пo-просветените ни клиенти дори ще го разпознаят като такъв.
— И съм сигурна, че можеш да ми обясниш и заглавието — каза Ема. — "Всеки седем секунди"?
Себастиан беше спасен от един изискан джентълмен, който застана до тях.
— Добър вечер, госпожо министър — каза той на Ема. — Позволете да изразя задоволството си да ви видя със съпруга ви в Кралската академия.