— Нима? В такъв случаи ще е по-добре да редактирам отново речта през уикенда. Ироничното е, че ако не се изправях срещу брат си, щях да помоля него да добави нещичко тук-там.
— Убедена съм, че би искал да го направи — каза Полин, но съм сигурна, че именно затова Кинок го натовари с тази работа.
— Доста предвидимо изсумтя Ема. — Нещо друго?
— Да, госпожо министър. Питам се дали мога да обсъдя с вас един личен въпрос.
— Това звучи доста сериозно, Полин, но да, разбира се.
— Следите ли последните изследвания в Щатите върху ДНК?
— Не бих казала — отвърна Ема. — В червените кутии намирам предостатъчно неща за четене.
— Реших, че едно скорошни откритие в тази област може да ви заинтересува.
— Защо? — искрено се озадачи Ема.
— Учените вече могат да докажат стопроцентово дали двама души са роднини.
— Откъде знаеш? — тихо попита Ема.
— Когато някой стане министър, съставяме досие за него, така че ако пресата се интересува от миналото му, най-малкото да бъдем наясно предварително.
— И пресата поинтересувала ли се е?
— He. Ho бях ученичка, когато в Камарата на лордовете решаваха дали брат ви, или Хари Клифтън е първороден син и съответно законен наследник на титлата и имотите на Барингтън. Всички в гимназия "Бъркамстед" си мислехме, че историята е много романтична, и се зарадвахме, когато лордовете отсъдиха в полза на брат ви, което направи възможно да се омъжите за човека, когото обичате.
— И сега най-сетне ще мога да разбера дали техни благородия са отсъдили правилно — каза Ема. — Дай ми малко време да помисля, защото определено не бих направила нищо без съгласието на Хари.
— Разбира се, госпожо министър.
— Да сменим темата, Полин. Каза, че имаш мое досие. Това означава ли, че имате досие на всеки друг министър?
— Разбира се. Това обаче не означава, че бих разкрила кой от колегите ви е травестит, кой е бил хванат да пуши марихуана в Бъкингамския дворец и кой лорд обича да се облича като полицай и да излиза на нощни патрули.
— Само един въпрос, Полин. Сред тях има ли колебаещи се?
— За съжаление не, госпожо министър.
47
Макар че повечето лордове бяха решили как ще гласуват много преди Камарата да се събере за жизненоважния дебат, Ема и Джайлс бяха приели, че участта на законопроекта зависи от десетината, които предстоеше да бъдат убедени да заемат едната или другата страна.
Сутринта Ема бе станала рано и отново беше преговорила речта си, преди да тръгне. Репетира на глас няколко ключови абзаца пред Хари и макар че той направи няколко отлични предложения, тя с неохота прие, че отговорността ѝ като министър не ѝ позволява онази свобода на риторични хиперболи, на която се радваше Джайлс в опозиция. Но пък неговата единствена цел бе да злепостави правителството преди гласуването. А нейната бе да управлява.
Когато пристигна в кабинета си, Ема се зарадва да види, че графикът ѝ е разчистен, за да може да се съсредоточи върху онова, която я занимаваше най-много. Прекара няколкото часа преди решителната битка като неспокоен атлет, готвещ се за олимпийски финал. В политиката обаче нямаше награди за второ място.
През изминалата седмица се беше опитала да предвиди неудобните въпроси, които биха могли да се повдигнат по време на дебата, така че нищо да не я свари неподготвена. Прав ли щеше да се окаже фелдмаршал Монтгомъри, че девет десети от битката са спечелени при подготовката, много преди да проехти първият изстрел?
Ема трепереше, докато се качваше в министерската кола, за да я откарат до двореца Уестминстър. При пристигането си се оттегли в стаята си със сандвич с шунка и чаша кафе. Отново прегледа речта си направи някои малки промени и тръгна към залата.
Щом Биг Бен удари два пъти, лорд-спикерът зае мястото си, за да обяви началото на заседанието.
Преподобният епископ на Уорчестър стана, за да отправи молитва пред събралата се Камара. Подобно на колегите си, Уорчестър си даваше сметка колко важен е днешният дебат. Въпреки че наследствените перове, които имаха право да присъстват на заседанието, бяха над хиляда, а назначените до живот бяха шестстотин, залата можеше да побере около петстотин души, така че нямаше нищо чудно, че всички пейки бяха плътно заети.
Първа точка от дневния ред бяха въпросите към Министерството на вътрешните работи, но малцина се интересуваха от отговорите и присъстващите тихо бърбореха помежду си в очакване на основното събитие.
Джайлс влезе в края на запитванията и бе посрещнат топло от колегите си като боксьор тежка категория преди излизането му на ринга. Той зае единственото останало празно място на първия ред.