Ема се появи няколко секунди по-късно и бе посрещната също толкова топло, докато вървеше покрай първия ред на мнозинството, преди да заеме мястото си до лидера на Камарата.
Когато въпросите свършиха, лорд-спикерът обяви началото на основната тема за деня. Лорд Белстед се изправи бавно от мястото си, сложи листата си на катедрата с цялата увереност на човек, който няколко пъти е участвал в управлението, и произнесе встъпителната реч от името на правителството.
След като той приключи, лорд Гелдуин, който бе също толкова запознат с обстановката, се изправи да отговори от името на опозицията.
Последваха речи от задните редове, които Ема, Джайлс и останалите присъстващи слушаха с различна степен на интерес. Личеше си, че всички искат да чуят думите на лорд Барингтън от Бристолското пристаните, който щеше да обобщи становището на опозицията, и на баронеса Клифтън от Чу Магна, която щеше да защити каузата на правителството.
Нито Ема, нито Джайлс излязоха от залата по време на целия дебат; и двамата пропуснаха почивката и продължиха да слушат изказванията на колегите си, като от време на време си водеха бележки, когато някой въпрос беше аргументирано защитен или оборен.
Макар че между седем и девет по червените пейки започнаха да се появяват свободни места. Ема и Джайлс знаеха, че те отново ще се запълнят преди началото на второто действие. Единствено появата на Джон Гилгуд в последното му представление на "Най-добри приятели" в Уест Енд можеше да разчита на подобна публика.
Когато последният говорещ от задните редове стана да се изкаже, единственото празно място в залата бе тронът, на който кралицата сядаше само когато произнасяше речта си при откриването на Парламента. Стъпалата под трона и пътеките между пейките бяха заети от лордове, които не бяха успели да си намерят място. Зад парапета на Камарата в другия край на залата стояха неколцина членове от Камарата на общините, сред които и държавният секретар, който бе обещал на премиера, че ще направи всичко възможно законопроектът да мине, така че правителството да продължи с натоварената си законодателна програма, тъй като времето не чакаше. Но ако се съдеше по израженията на представителите на Долната камара, те също не бяха уверени в крайния резултат.
Ема погледна към галерията за гости и видя на първия ред членове на семейството си, но те бяха и роднини на Джайлс и тя подозираше, че са разделени поравно. Хари, Себастиан и Саманта несъмнено бяха на нейна страна, докато Карин, Грейс и Фредерик щяха да подкрепят Джайлс. Това означаваше, че решаващият глас е на Джесика. Ема имаше чувството, че убежденията им отразяват нагласите на заседаващите перове.
Когато лорд Самюълс, видният бивш президент на Кралската колегия на лекарите, след края на речта си седна на пейките на независимите, залата се изпълни с напрегнато очакване.
Дори да бе нервен, когато се изправи, Джайлс не го показа с нищо. Хвана здраво краищата на катедрата и изчака да настъпи тишина, преди да започне.
— Почитаеми лордове, изправям се тази вечер пред вас с болезненото осъзнаване, че участта на националното здравеопазване е в ръцете ни. Иска ми се да преувеличавах, но се боя, че не е така. Защото тази вечер, почитаеми лордове, вие и само вие ще решите дали този ужасен законопроект — той вдигна документа високо над главата си — ще се превърне в закон или просто в част от колекциите на онези, които се интересуват от бележките под линия в историята.
— Не е нужно да напомням на ваши благородия, че именно Лейбъристката партия по времето на Клем Атли не само положи основите на националното здравеопазване, но и оттогава определя съществуването му — продължи той. — Всеки път, когато на нашата изстрадала страна ѝ се налага да търпи напъните на консерваторите, отговорност на лейбъристите е да отбиват атаките на неверниците, щурмуващи високите порти на здравната ни система.
Зад него се разнесоха бурни одобрителни викове, които позволиха на Джайлс да обърне страницата и да погледне следващото изречение.
— Почитаеми лордове, със срам трябва да призная с театрална въздишка продължи той, — че последният от тези неверници е от моята кръв, баронеса Клифтън от Чу Магна.
И двете страни на Камарата избухнаха в смях, а на Ема ѝ се искаше да беше дарена с таланта да превключва на мига между сериозния тон и лекия хумор, като в същото време увлече всички след себе си.
През следващите двайсет минути Джайлс громеше законопроекта точка по точка, като се спираше най-вече върху онези моменти, по които бяха изразили съмнения колебаещите се тори. Ема можеше само да се възхищава на майсторството, с което брат ѝ възхваляваше държавническите умения на онези консерватори, които още не бяха решили на чия страна да застанат, след което добави: