Докато обръщаше страницата, тя си даде сметка за нещо, което дядо ѝ лорд Харви навремето бе описал като загуба на вниманието на Камарата — моментът, когато присъстващите стават безразлични и започват да си бъбрят. Това бе много по-страшно от дюдюкането и виковете "Позор".
Погледна и видя, че някакъв възрастен лорд вече дреме, и когато малко по-късно захърка, онези от двете му страни не направиха опит да го събудят, тъй като явно се наслаждаваха на дискомфорта на министъра. Ема осъзна, че минутите се изнизват; Камарата скоро щеше да бъде призована да гласува и щеше да последва броене на гласовете. Тя обърна на друга страница.
— А сега бих искала да спомена гръбнака на националната здравна система, нашите великолепни медицински сестри, които…
Джайлс скочи на крака да я прекъсне и навлезе във вражеската територия. Ема незабавно отстъпи катедрата на брат си.
— Благодарен съм на знатната дама, че ми отстъпва думата, но мога ли да попитам нещо? Щом тя смята, че сестрите вършат такава великолепна работа, защо те получават само три процента увеличение на заплатите? — Убеден, че Ема вече му е в ръцете, той си седна, сподирян от викове "Браво, браво!"
Ема се върна на катедрата.
— Ако си спомням думите му правилно, благородният лорд настоя за четиринайсет процента увеличение на заплатите на сестрите. — Джайлс кимна енергично. — Затова съм длъжна да го попитам откъде според него правителството ще намери допълнителните пари за подобно увеличение?
Джайлс бързо скочи отново, готов да нанесе сразяващия удар.
— Би могло като за начало да вдигне данъците на онези с най-високи доходи, които спокойно могат да си позволят да платят малко повече, за да помогнат на онези, които нямат техния късмет. — И си седна сред още по-силни овации, а Ема остана да чака търпеливо на катедрата.
— Радвам се, че благородният лорд призна, че това ще бъде начало — каза тя и вдигна червената папка, която служител на Министерството на финансите ѝ бе дал тази сутрин, — защото ще си остане само начало. Ако той иска Камарата да повярва, че Лейбъристката партия може да покрие четиринайсетте процента увеличаване на заплатите на сестрите, като просто се вдигнат данъците на онези, които печелят по четирийсет хиляди паунда годишно или повече, нека му кажа, че онези с високи доходи ще трябва да плащат годишен данък от деветдесет и три процента. И признавам — добави тя, заимствайки от сарказма на брат си, — че нямах представа, че лейбъристите искат да наложат данъци от деветдесет и три процента, защото не видях подобно нещо в програмата им, която четох дума по дума.
Чу смеха зад себе си, макар че не виждаше своите колеги, които сочеха с пръсти брат ѝ и повтаряха: "Деветдесет и три процента, деветдесет и три процента".
Подобно на Джайлс, тя изчака да се възцари тишина и добави:
— Може би почитаемият лорд ще каже на Камарата какви са другите му идеи за покриване на допълнителните разходи?
Джайлс остана на мястото си.
— Ще ми позволите ли да предложа един-два начина за събиране на необходимите средства, които биха му помогнали да стигне целта си от четиринайсет процента?
Ема си беше върнала вниманието на Камарата. Обърна страница от червената папка от Министерството на финансите.
— Като начало, бих могла да спра изграждането на трите нови болници, планирани за Стратклайд, Нюкасъл и Ковънтри. Това би решило проблема. Не забравяйте, че ще трябва да затворя още три болници догодина. Но аз не съм склонна да направя тази жертва, така че може би трябва да погледна бюджетите на други министерства и да видя какво могат да ми предложат колегите ми.
Обърна страницата.
— Бихме могли да орежем плановете за нови университети или да се откажем от трипроцентното увеличение на пенсиите за старост. Това би решило проблема. Или да спестим от въоръжените сили, като разформираме някой полк. Не, не, не можем да го направим — пренебрежително каза тя, — не и след като благородният лорд само преди месец говори така страстно срещу всякакво орязване на бюджета за армията.
Джайлс се сниши още повече на мястото си.
— И като си спомням бляскавата кариера на благородния лорд в Министерството на външните работи, може би бихме могли да затворим пет-шест посолства. Това би свършило работа. Можем дори да оставим той да реши кои точно. Вашингтон? Париж? Може би Москва? Пекин? Токио? Няма как да не попитам — това също ли е част от политиката на Лейбъристката партия, която са пропуснали в програмата си?
Внезапно откъм пейките на мнозинството се чу смях и окуражителни възгласи.