— Не, милорд спикер — продължи Ема, след като в залата отново се възцари тишина. — Истината е, че думите са евтини, но действията са скъпи и едно отговорно правителство е длъжно да обмисли приоритетите си и да се погрижи сметките му да излязат. Това начинание е отразено в програмата на торите и аз няма да се извинявам за него.
Ема си даваше сметка, че ѝ остават само две-три минути, а виковете на радостните ѝ колеги изяждаха малкото ѝ време.
— Ето защо трябва да кажа на Камарата, че смятам образованието, пенсиите, отбраната и ролята ни в световната политика за точно толкова важни, колкото е и моето министерство. Но искам да уверя ваши благородия, че когато става дума за моето министерство, аз се боря със зъби и нокти с Министерството на финансите, за да запазя бюджета на онези три нови болници. — Замълча за момент, след което продължи с по-силен глас: — Тази сутрин министърът на финансите се съгласи медицинските сестри да получат шест процента увеличение на заплатите.
Зад нея изригнаха продължителни ликуващи викове.
Ема заряза последните страници от речта си, погледна към брат си и каза:
— Но нищо от това няма да бъде възможно, ако тази вечер последвате благородния лорд и гласувате срещу законопроекта. Ако аз съм неверник, щурмуващ високите порти на националната здравна система, както каза той, то трябва да му кажа, че възнамерявам да отворя тези порти, за да дам достъп на всички пациенти до нея. Да, почитаеми лордове, безплатен достъп, ако трябва да цитирам неговия герой Клемънт Атли. И това е причината, почитаеми лордове, без никакво колебание да ви подканя да дойдете при мен в реалния свят и да подкрепите този законопроект, така че когато се върна в министерството утре сутринта, да започна необходимите промени, които ще осигурят бъдещето на националното здравеопазване и няма да позволят то да остане в миналото заедно с благородния ми роднина лорд Барингтън, който вероятно все още си мисли с носталгия за доброто старо време. Аз, почитаеми лордове, ще разказвам на внуците и на правнучката си за доброто ново време. Но това ще бъде възможно само ако подкрепите този законопроект и гласувате за него. Почитаеми лордове, умолявам ви да го допуснем за второ четене.
Ема си седна сред най-силните окуражителни викове за тази вечер, докато Джайлс остана снишен на мястото си, давайки си сметка, че не бива да повдига главата си над парапета, а просто да се престори на отегчен и да остави Ема сама да си изкопае гроба. Тя погледна към брат си, който вдигна ръка, докосна челото си и оформи с устни: "Поклон". Искрена похвала. Но и двамата добре знаеха, че броенето на гласовете тепърва предстои.
Звънецът обяви началото на гласуването и членовете на Камарата тръгнаха към коридорите, за да изразят волята си. Ема влезе в лобито на поддръжниците, където видя един-двама независими и колебаещи се да пускат гласовете си. Но дали това щеше да е достатъчно?
След като каза името си на преброителя, който отбелязваше всеки член, тя се върна на мястото си на първия ред и се включи в оживеното бъбрене, което винаги се надига като горещ въздух от двете страни, докато чакат председателите на групите да се върнат и да обявят решението на Камарата.
Залата се смълча, когато четиримата господа се подредиха и тръгнаха бавно към масата в центъра.
Главният от тях вдигна картичка и след като отново провери числата, обяви:
— Гласували за: четиристотин двайсет и двама. — Ема затаи дъх. — Гласували против: четиристотин и единайсет. Законопроектът се приема. Законопроектът се приема.
От редовете зад Ема се надигнаха радостни викове. Докато излизаше от залата, тя се озова заобиколена от поддръжници, които ѝ казваха, че никога не са се съмнявали, че ще победи. Ема се усмихна и им благодари.
Най-сетне успя да се измъкне и да отиде при Хари и останалите от семейството в стаята за гости. Зарадва се, когато видя Джайлс да отваря бутилка шампанско. Той напълни чашата ѝ и вдигна своята.
— За Ема — каза Джайлс, — която спечели не само спора, но и битката, както навремето предсказа майка ни.
След като другите от семейството си тръгнаха, Хари, Джайлс, Ема, Карин и Фреди — който за първи път бе опитал шампанско, — тръгнаха бавно към Смит Скуеър. Ема си легна изтощена, но опияняващата комбинация от адреналин и радост от успеха не ѝ позволиха да заспи.
На следващата сутрин Ема се събуди в шест — жестокият ѝ биологичен часовник не обърна внимание на желанието ѝ да продължи да спи.
След като взе душ и се облече, тя забърза надолу, изгаряща от нетърпение да прочете репортажите за дебата, докато се наслаждава на чаша чай и може би дори на втора препечена филийка с мармалад. Вестниците вече лежаха на масата. Тя прочете заглавието на "Таймс" и се тръшна в най-близкия стол, като се хвана за главата. Никога не бе възнамерявала да се случи това.