Ема знаеше, че "се оттегля" е парламентарен евфемизъм за "беше изхвърлен".
48
КРАЙ
Хари остави химикалката, подскочи и изкрещя: "Алилуя!", както правеше винаги, когато написваше тази дума. После седна, погледна към тавана и каза: "Благодаря ти". Още един изпълнен ритуал.
Сутринта щеше да изпрати копия от ръкописа на трима души, за да прочетат за първи път "Ези печели". После щеше да изпадне в годишната си невроза, докато чака да чуе мнението им. Но също като него, те имаха своите режими.
Първият, американският му издател Алън Гинзбърг, щеше да напусне кабинета си и да се прибере у дома веднага щом ръкописът се озове на бюрото му, с изричното нареждане да не го безпокоят, докато не прочете последната страница. След това щеше да се обади на Хари, вероятно забравяйки колко е часът в Англия. Мнението му често можеше да бъде подминато, защото винаги беше изпълнен с ентусиазъм.
Вторият бе английският му издател Иън Чапман, който винаги чакаше уикенда, преди да прочете книгата, и се обаждаше на Хари в понеделник сутринта, за да му каже мнението си. Тъй като беше шотландец и не можеше да крие истинските си чувства, това само изпълваше Хари с още повече опасения.
Третият и най-интуитивен читател беше балдъзата му Грейс, която не само изразяваше безразличието си, но винаги го допълваше с десетина страници мнение, а понякога забравяше, че Хари не е някой от учениците ѝ, и му поправяше правописните грешки.
Хари никога не беше смятал Грейс за явна почитателка на Уилям Уоруик, докато в един момент на непредпазливост тя не призна, че си пада по романи със забързано действие. Но нейната представа за забързани бяха творбите на Кингсли Еймис, Греъм Грийн (тях описваше като занимателни) и любимия ѝ Иън Флеминг.
В отговор на мнението ѝ Хари я водеше на обяд в "Гарик", след което отиваха на някое дневно представление, за предпочитане от любимия ѝ драматург на забързани постановки Терънс Ратиган.
След като изпрати трите ръкописа по куриер, започна мъчителното чакане. Тримата читатели на Хари бяха предупредени, че "Ези печели" няма нищо общо с обичайния му стил, което го правеше само още по-неспокоен.
Беше обмислял дали да не даде ръкописа на Джайлс, който напоследък имаше много свободно време, и на Себастиан, който пък бе най-запаленият му почитател, но реши да не нарушава установената практика. Щеше да им даде последната чернова по Коледа, след като редакторът му предложи да внесе промени.
Мис Айлийн Уорбъртън, стара мома от енорията, беше жена, която според Хари живееше в сутерен и подобно на къртица не излизаше до пролетта. През тези зимни месеци тя се трудеше върху злополучните текстове на своите автори, поправяше грешките им, някои от които бяха толкова дребни, че никой друг не би ги забелязал. Имаше и други грешки (наричаше ги бисери), които, ако останеха непоправени, щяха да доведат до хиляди гневни писма на бюрото на автора, показващи глупостта му. Мис Уорбъртън никога не позволяваше на Хари да забрави, че Женева не е столицата на Швейцария и че "Титаник" е потънал на 15 април, а не предишния ден.
В момент на лекомислена храброст веднъж Хари ѝ напомни, че в "Мадам Бовари на Флобер очите на героинята от черни стават кафяви, после сини и отново черни за по-малко от сто страници.
— Никога не коментирам книга, която не съм редактирала — отвърна му тя без капка ирония.
Ема беше сред последните, които четяха ръкописите му — вече когато бяха готови за печат. Всички останали трябваше да чакат деня на издаването, преди да се доберат до бройка.
Хари беше планирал да прекара спокоен уикенд след завършването на книгата. В събота следобед двамата с Джайлс щяха да отидат да гледат мач на "Мемориал Граунд". Вечерта щеше да заведе Ема в "Олд Вик" да гледат Патриша Рътлидж в "Ела да се повозим", след което да вечерят в "Харви".
В неделя двамата с Ема бяха поканени от Джайлс и Карин на обяд в Барингтън Хол. След това щяха да идат на вечерната служба и той щеше да прекара по-голямата част от проповедта в чудене на коя ли страница са читателите му. Колкото до спокойния нощен сън, той щеше да се върне едва след като и тримата му се обадят да си кажат мнението.