— Какво беше мнението на Джесика? — попита Джайлс.
— Тя го препоръча. Дори попита дали може да присъства на позирането.
— Толкова бързо расте — каза Грейс.
— Тя вече е млада дама — каза Ема. — И смятам да потърся съвета ѝ по един друг въпрос — добави тя и се върна на темата. — След подписването на документите в заседателната зала имаше церемония по прехвърлянето на компанията. След двайсет и четири часа името "Барингтън Шипинг", извисявало се така гордо пад портала повече от един век, бе сменено с "Кюнард".
— Знам, че мина само месец — каза Джайлс, но "Кюнард" спазиха ли ангажимента си към служителите, особено дългогодишните?
— Да отвърна Ема. — Нито един уволнен, макар че доста от старите служители се възползваха oт щедрото обезщетение, което им уреди Себ, както и от безплатното пътуване с "Бъкингам" или "Балморъл", така че по този въпрос няма оплаквания. Трябва обаче да обсъдим собственото си положение и накъде да продължим. Както знаете, предложиха ни по малко повече от двайсет милиона паунда на човек или акции на "Кюнард", което има няколко предимства.
— Колко акции предлагат? попита Грейс.
— По седемстотин и десет хиляди на човек, които за миналата година са донесли дивиденти от 246 717 паунда. Е, някои от вас решил ли е какво смята да прави с паритe?
— Аз — каза Джайлс. — След като потърсих съвета на Себ, реших да взема половината сума в брой и "Фартингс Кауфман" да ги инвестира, а другата половина да бъдат в акции на "Кюнард". Цената им имала лек спад напоследък, което според Себ било обичайно след подобно придобиване. Той обаче ме уверява, че "Кюнард" е добре управлявана компания с доказани резултати и очаква акциите им да продължат да носят между три и четири процента дивидент, като цената им ще се вдига също толкова всяка следваща година.
— Доста консервативно решение — подразни го Ема.
— Но е мое — отвърна Джайлс. — Освен това се съгласих да финансирам един младши изследовател от Фабианското общество.
— Колко дързък жест — отбеляза Грейс, без да крие сарказма си.
— Ти нещо по-радикално ли си направила? — не ѝ остана длъжен Джайлс.
— Надявам се. Със сигурност поне е по-забавно.
Ема и Джайлс зяпнаха сестра си, сякаш бяха нейни студенти и очакваха отговор.
— Вече взех чека за пълната сума. Когато го дадох на банкера си, той май щеше да припадне. На следващия ден Себастиан дойде да ме види в Кеймбридж и по негов съвет заделих пет милиона, които да покрият данъчните ми задължения, и още десет в инвеститорска сметка във "Фартингс Кауфман", които да бъдат вложени в различни добре установени компании, както се изрази самият той. Освен това оставих един милион на депозит в "Мидланд", който ще ми е предостатъчен за малка къща край Кеймбридж и ще ми носи гарантиран годишен доход от около трийсет хиляди паунда, много повече, отколкото съм получавала през всичките си години в колежа.
— А останалите четири милиона?
— Дарих един милион на фонда за реставрации на Нюнам Колидж, половин милион на Фицуилям и още половин, който да бъде разделен за десетина благотворителни мероприятия, към които проявявах интерес през годините, но не можех да им даря по повече от няколкостотин паунда.
— Караш ме да се чувствам виновен — отбеляза Джайлс.
— Надявам се, Джайлс. Но пък аз влязох в Лейбъристката партия много преди теб.
— Остават още два милиона — каза Ема.
— Знам, че ще ви се стори странно, но с Джесика ходихме на пазар.
— Боже мой, за какво ги е прахосала? — възкликна Ема. — За диаманти и дамски чантички ли?
— Разбира се, че не — засегна се Грейс. — Един Моне, две картини на Пикасо. Писаро и Лушън Фрайд, който според нея щял да стане много модерен, както и. Крещящият папа" на Бенкън, когото не бих искала да слушам как проповядва. А също и макет на Хенри Мур на име "Крал и кралица", на който се възхищавам отдавна, както и Барбара Хепуърт и Леон Ъндъруд. Отказах обаче да купя един Ерик Гид, след като научих, че спял с дъщерите си. Това не впечатли особено Джесика — все ми повтаряше, че не можеш да отречеш истинския талант, — но аз тропнах с крак. Последната ми покупка беше оригинална корица на албум на "Бийтълс" от Питър Блейк — дадох я на Джесика като награда за познанията и експертизата ѝ. Тя знаеше точно кои галерии да посетим и се пазареше с търговците като момче от пазара в Ист Енд. Чудех се дали да се гордея, или да се срамувам от нея. И трябва да призная, че не вярвах, че харченето на пари може да е толкова изтощително занимание.
— Засрами и двама ни — каза Ема. — С нетърпение очаквам да видя колекцията. Но има ли къде да я изложиш?