Макар че хората наоколо празнуваха, тя още не беше убедена, че животът няма да се върне към нормалния си ритъм, когато слънцето изгрее. Сякаш прочел мислите ѝ, Джайлс я хвана за ръка и каза:
— Всичко свърши, скъпа. Можеш да обърнеш страницата. Кошмарът най-сетне отмина.
Отнякъде се появи източногермански офицер и завика заповеди. Войниците метнаха автоматите си на гръб и си тръгнаха, изпратени от одобрителния рев на тълпата. Докато всички наоколо танцуваха, пиеха и пееха в екстаз, Джайлс и Карин бавно си проправиха път през тълпата към вече покритата с графити стена, върху която се бяха покатерили стотици празнуващи, които сякаш тъпчеха гроба на омразен враг.
Карин спря и докосна ръката на Джайлс, когато забеляза един старец да прегръща млада жена. Ясно бе, че подобно на много други хора в тази незабравима нощ двамата най-сетне са се събрали след двайсет и осем години раздяла. Смехът, радостта и празнуването се смесваха със сълзи, докато старецът прегръщаше внучката си, която си бе мислил, че никога няма да види.
— Искам да се кача на стената — заяви Карин.
Джайлс погледна нагоре към четириметровия паметник на провала, върху който се веселяха стотици младежи. Реши, че моментът не е подходящ да се оправдава, че е почти на седемдесет. Това бе нощ за проливане на сълзи.
— Страхотна идея — каза той.
Когато стигнаха в подножието на стената, Джайлс внезапно разбра как се е чувствал Едмънд Хилари при последните напъни да изкачи Еверест, но двама млади шерпи, които току-що бяха слезли, направиха стъпало с ръце, за да може той да заеме мястото им на върха. Джайлс не успя да се справи, но други двама млади празнуващи протегнаха ръце и го издърпаха при себе си.
Карин се качи секунди по-късно и двамата застанаха един до друг, загледани през границата. Тя още не можеше да повярва, че няма да се събуди и да открие, че е сънувала. Няколко източногерманци се опитваха да се покатерят от другата страна и Карин протегна ръка на едно момиче. Джайлс снима двете жени, които не се бяха виждали до този момент, но се прегръщаха като първи приятелки. Снимка, която щеше да се озове на лавицата над камината на Смит Скуеър, за да увековечи деня, когато Изтокът и Западът се върнаха към здравия разум.
От високата си позиция Джайлс и Карин гледаха как пороят от хора се е устремил към свободата, докато стражите, които предишната нощ щяха да застрелят всеки, който се опиташе да пресече границата, само стояха и зяпаха, неспособни да проумеят какво става.
Карин най-сетне започваше да вярва, че духът се е освободил от комунистическата бутилка, но ѝ трябваше още час, за да събере кураж и да се обърне към Джайлс.
— Искам да ти покажа къде живеех.
Джайлс откри, че спускането от стената е почти толкова трудно, колкото и изкачването ѝ, но с помощта на протегнати ръце някак успя да се справи, макар че трябваше да спре и да си поеме дъх, след като стъпи на земята.
Карин го хвана за ръка и двамата бавно тръгнаха срещу еднопосочния човешки трафик към граничния пост. Хиляди мъже, жени и деца, понесли сакове, куфари и дори колички, пълни с имущество, вървяха в една и съща посока — оставяха досегашния си живот зад гърба си и очевидно нямаха никакво намерение да се върнат, за да не останат отново в капана.
След като се промушиха под бариерата, Джайлс и Карин се присъединиха към малката върволица хора, които вървяха в същата посока. Карин се поколеба, но само за момент, когато минаха втората бариера и се озоваха в Източна Германия.
Днес нямаше граничари, ръмжащи кучета и офицери със стиснати устни, които да проверяват дали визите им са валидни. Имаше само мрачна, почти зловеща пустош.
Нямаше и опашки за такси, тъй като нямаше таксита. Двамата минаха покрай малка група източногерманци, коленичили в мълчалива молитва в памет на онези, които бяха жертвали живота си, за да може този ден да стане реалност.
Продължиха през тълпите, които се разреждаха с всяка крачка напред. Мина повече от час преди Карин най-сетне да спре и да посочи група еднакви сиви жилищни блокове, които се издигаха в мрачна редица и ѝ напомняха за живот, който беше почти забравила.
— Тук ли си живяла?
Тя погледна нагоре.
— Деветнайсети етаж, вторият прозорец отляво. Там прекарах първите двайсет и четири години от живота си.
Джайлс започна да брои, докато не стигна до малък прозорец без завеси на деветнайсетия етаж, втория отляво, и неволно си спомни къде беше прекарал първите двайсет и четири години от своя живот — в Барингтън Хол, в къщата в Лондон, в замъка в Шотландия, където отиваше за по няколко седмици всяка година — и разбира се, вилата в Тоскана, когато имаше нужда от почивка.